Where is daddy?/Къде е татко?

Четиридесета глава

Роберто:
Оставих слушалката на мястото си и се качих горе. Влязох в стаята на Вики и казах набързо:
-Скъпа, облечи се и си вземи нещата за утре!
-Но защо? Станало ли е нещо? - учуди се тя, но аз нямах време да се разправям с нея.
-Хайде, бързичко!
Тя взе униформата си и ученическата чанта и тръгна след мен. Взех чантата й и изгасих навсякъде. Влязохме в колата и потеглихме.
-Поне ми кажи къде ще ходим?
-Водя те при Жаклин и Лусия! Не се ли радваш?
-Радвам се татко, но имам чувството, че криеш нещо от мен!
-Нищо не крия! Имам работа във фирмата!
-Във фирмата? По това време?
-Вики престани! - извиках и тя млъкна. -Извинявай!
След минути спрях пред дома на Жаклин. Почуках и ми отвори Лусия. Намръщи се като ме видя. Зад нея се появи Жаклин. Като ни видя на лицето й се изписа тревога.
-Моля те, нека остане тази вечер тук! - казах и подканих Вики да влезе. Луси я хвана за ръка и я поведе вътре.
-Добре, но какво се е случило?
-Открили са кой е взел парите!
Отивам в участъка, не споменавай нищо пред Виктория!
-Бъди спокоен!
Върнах се в колата и потеглих. Спрях пред същото управление, в което бях сутринта. Влязох и един от полицаите ме извика. Влязохме в кабинета и затвори вратата. Седнах на кожения стол, а той седна зад бюрото пред мен.
-Познавате ли лицето Ева Гонзалес?
Въпросът му ме накара да настръхна. Обърна монитора към мен и каза:
-Разполагаме със запис от охранителните камери. Жена с розов шал и очила дава чека и сяда да чака. По-късно й дават карта на нейна сметка и тя се подписва. Странното е, че документите ги няма. Сметката на Ева Гонзалес е празна. Постъпвали са само парите от заплатата й. Тя твърдеше, че е невинна, но разследващите намериха същите очила и шал в коша й за боклук.Тя се кълне, че е невинна и не знае за никакви пари!
Изслушах внимателно инспектира и казах:
-Ева е мой дългогодишен служител! Има опърничав характер, но е добър човек. Не мога да повярвам, че тя е способна на това!
-В повечето случаи, най-големите врагове на човека се оказват хората от обкръжението му. Тя сподели, че сте я уволнили преди два дни и тя си е тръгнала.Вашият брат също си е тръгнал в същия ден. Възможно ли е да се опитат да ви навредят?
Замислих се над думите му. Човек не винаги е такъв за какъвто го мислиш.Моят брат беше наркоман и женкар, а се оказа че е насилил непълнолетно момиче. Защо не и Ева да не е имала двойствен живот. Може би затова не бе доволна, че Жаклин дойде да живее с нас. Навярно се е бояла да не я разкрия.
-Честно казано незнам! - отговорих. -А тя къде е?
-В ареста е! Ще говорите ли с нея?
-Да!
-Последвайте ме!
Станах и тръгнах след него. Слязохме по стълбите в подземието. Стигнахме до голяма метална врата.Той дръпна резето и отвори. Влязох и видях две килии.В едната имаше двама пияни, а в другата беше Ева. Стоеше свита в ъгъла, а лицето й бе потъмняло от мъка. Като ме видя стана и се хвана за решетките.
-Господин Роберто, моля ви измъкнете ме оттук!
Доближих се до нея и се загледах в очите й. Знаех, че е невинна, но част от мен все още се съмняваше. Реших да я изпитам,като се престоря, че не й вярвам.
-Защо го направи, Ева?
-Но нали не мислите, че аз съм ви обрала?Никога не бих го направила!
-Къде скри парите? - продължих да я изтезавам. Тя се свлече на пода и се разплака.
-Невинна съм!... Кълна се!
Нямаше съмнение, че тя е невинна. Познавам я добре и съм убеден, че някой от фирмата се опитва да ме разори. Искам или не трябва да разпитам Маурисио на кого е дал чека.
Излязох без да кажа нищо. Ева ме молеше да не я изоставям, но не се обърнах. Помолих полицая да огледат по-обстойно мястото и ако трябва да разширят периметъра. Поисках да говоря с капитана по този случай. Целта на разговора ми беше да разследва хората, които работят във фирмата ми и дали може да освободи Ева под гаранция.Водихме разговор близо час и стигнахме до решението да разследват фирмата, а аз да намеря адвокат за Ева. Излязох от кабинета и видях Маурисио. Явно са го извикали за показания. Той ме видя и се ядоса.
-Що за човек си ти? Ева е обвинена в измама, а ти вместо да я защитиш сътрудничиш на полицията!
-Я по-спокойно! Говорих с началника и той прие да пусне Ева под гаранция. Ще звънна на г-н Хименес...
-Не е нужно! Аз вече му звъннах!
-А теб кой те извика?
-Ева ми се обади! И аз ще се погрижа тя още утре да си отиде вкъщи. Натопили са я!
-На кого даде чека тогава?
-Дал съм много чекове... - спря и се замисли.
-Какво, пак ли не си спомняш?
Той не обърна внимание на думите ми и отиде при разследващия полицай. Вече започнах да го подозирам.
Хей, ето я новата глава!
Скоро Роберто и Жаклин ще обявят датата на сватбата си, но един инцидент ще преобърне всичко наопаки и ще се разкрият много истини. 💘❤💓💕💖💗💞💟
Следващата глава я качвам утре следобед! Чао!