Where is daddy?/Къде е татко?

Четиридесет и осма глава

Ева:
Този ден определено бе един от най-щастливите в живота ми. Заедно с Виктория и Роберто прекарахме вечерта навън. По настояване на малката ходихме в увеселителния парк, а после вечеряхме в ресторанта на приятеля на Роберто.
Обичах тези мигове. Тогава изглеждахме като истинско семейство, каквото бяхме преди да се появи Жаклин. Не разбирам какво й харесва. Жена като жена.
Изпитвах ревност когато започне да говори за нея.Тя не го обича. Обича парите му и нищо друго.Мразя я.
Стана късно  и тръгнахме към дома си. Вики бе толкова уморена,че заспа по пътя.Когато се прибрахме
Роберто я внесе на ръце в стаята й, а аз заключих вратите и пуснах климатика.
-Спи като ангелче! - чух гласа на Роберто. Усмихнах се, забелязвайки петното от лютеница до ъгълчето на устата му.
-Изцапан си! - взех една мокра кърпичка от пакета върху плота и внимателно почистих петното. -Готово!
-Ева, има нещо, което не съм ти казал! Споделих го с дъщеря ми и тя много се зарадва. Мисля, че и ти ще се зарадваш!
-Слушам те! - за първи път той споделяше плановете си с мен. Това означаваше много за мен.
-Ще се женя!
-И за коя?
-За Жаклин!
Имах чувството че в гърлото ми заседна буца. Опитах да преглътна, но все повече се задушавах. Очите ми се замъглиха и усетих как сълзите в тях бяха на път да прелеят и да потекат.Обърнах лицето си настрани и тайно избърсах сълзите си. Не исках да ме вижда да плача. Обичах го, но ме бе страх да призная чувствата си към него. Сега разбирам че е твърде късно. Онази го бе омотала в мрежите си с цел да си осигури охолен живот.
-Ева, добре ли си? - попита ме той, но аз не бях способна да му отговоря.Кимнах с глава и отидох в тоалетната. Трябваше да изпусна парата. Да пусна сълзите ми да изтекат и да излея болката си в безшумен плач.
Затворих и заключих. Плачех, държейки устата си затворена. Стомахът ми се сви, а сърцето ми вече не искаше да бие. Как можах да повярвам, че някога ще погледне към мен с други очи. За него аз съм просто една прислужница.
-Ева, по-добре ли си?
-Да! - казах с дрезгав глас.
-Плачеш ли?
- Не!
-Не ме лъжи! Плачеш! Ако съм те обидил, съжалявам!
Пуснах водата и си наплисках лицето. Избърсах се и отключих. Роберто отвори вратата.
-Какво има?
-Нищо! Уморена съм, ще си лягам!
-Защо се държиш така?
-Как?
-Отбягваш ме! Всичко беше наред и...изведнъж...
-Моля те, да поговорим утре! - казах и тръгнах към стаята си. Нямах търпение да се затворя в нея и да изкарам цялата горчилка от себе си.
Ето я новата глава.Съжалявам, че е кратка, но в събота ще кача по-дълга. Тогава Маурисио получава резултата и решава да не губи време и да предложи брак на майката на детето си. Дали тя ще приеме?