Петнадесета глава

606 27 1
                                    

Лусия:
Влязох вкъщи и се затичах към стаята на мама. Исках да й се похваля, че вече мога да правя шпагат. Но когато отворих и я видях да лежи със сълзи на очите, забравих за всичко.
-Мамо!Защо плачеш?
Тя като ме видя, бързо изтри сълзите си и се усмихна.
-Здравей, слънчице! - прегърна ме, сякаш нищо не е станало. -Как мина днес?
-Добре! Ти защо си тъжна? Ева ли те обиди?
-Никой не ме е обиждал, пиленце! Просто съм малко уморена!
Замълча за малко, а после ми каза:
-Луси, тази вечер ще се приберем у нас! През уикенда ще останем там!
-Супер! Мамо, щях да ти казвам, че вече мога да правя шпагат. Плъзнах левия си крак напред и двата ми крака прилепнаха към земята образувайки права линия.
-Браво, Луси! А сега се преоблечи и ще тръгваме.
Много се радвам, че ще се прибирам при баба. Не съм я виждала два дни,а вече ми липсваше.
Смених си дрехите, а мама бе взела куфара с целия ни багаж. Тръгнахме да излизаме и в столовата се натъкнах на годеницата на Маурисио и майка й, която пиеше уиски. Едва се сдържах да не се изхиля при вида на устата на Шаная.
Мама дори не я погледна.Излязохме и тръгнахме към вратата. Чичото на Вики ни настигна и  помоли да спем.
-Жаклин, да поговорим!
-Нямам какво да ти кажа! -заинати се тя.
-Моля те!
Това, което ме озадачи бе,че когато Маурисио протегна ръка към нея, мама я удари.
-Не ме докосвай!
Стоях и гледах ту него, ту нея и не можех да разбера, защо се мразят толкова. Заобиколихме Маурисио и си тръгнахме.
....
Откакто се прибрахме мама и баба се затвориха в стаята си. Стоях сама и гледах детско флмче, но ума ми беше другаде. В главата ми се въртеше един въпрос. Защо мама удари ръката на Маурисио? Те се познаваха и се мразеха.Но защо?

Where is daddy?/Къде е татко?Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora