Where is daddy?/Къде е татко?

Епилог

Неутрална гледна точка:
Макар да бе още шест часа навън бе тъмно. Маурисио подреждаше в двора различни видове пиробатерии, с които да зарадва момичетата. Роберто бе нацепил дърва за камината и ги внасяше вътре, а Лусия и Виктория помагаха на Ева да подреди масата.От кухнята се носеше смес от аромати на печени ястия.
Къщата бе украсена както никога досега. Семейството бе претърпяло огромен катарзис покрай зависимостта на Маурисио и смъртта на Маргарита, съпругата на Роберто.
С годините животът им бе обикновено съществуване.Но с появяването на една красива млада дама и нейното момиченце всичко се превърна в объркан хаос. Двама братя се изправиха един срещу друг в опит да ги спечелят, сякаш бяха трофей. А тя за да осигури бащата, който детето й така отчаяно искаше, бе на път да опропасти живота си.Изпълнена с болка и желание за мъст тя бе готова да пожертва всичко, за да накаже онзи, който е дръзнал да открадне честта й.
Решението на проблема бе простичко, да простиш и да забравиш. Нещо, което нито един от тях не предприе. Докато не се намеси съдбата...
-Масата е сложена! - извика Ева и настани малките като им наля шампанско за деца.
-Готов съм! - плясна с ръце Роберто и седна до дъщеря си. Жаклин донесе приборите, а Маурисио отвори бутилка вино.
Всички седнаха на масата.
-Благодаря ви, че дойдохте! - каза усмихнато Роберто. -Искам лично да ви съобщя, че между мен и Ева се зародиха чувства, които отдавна бяха изстинали.
Маурисио ахна от изненада,а Жаклин само се усмихна тъй като от самото начало знаеше за чувствата на Ева към Роберто.
-Кога стана това? - попита Маурисио, опитвайки се да проумее как брат му изведнъж се влюби в прислужницата си.
-Погледнах на нея по друг начин когато бяхме на турнира. Новата й визия ме впечатли. Влюбих се, но не го приемах насериозно. Но чувствата ни се задълбочиха и реших, че е време да й предложа брак!
-Честито! - зарадва се Жаклин и всички ги аплодираха.
-Радвам се за теб и мисля, че сега е моментаи аз да ти благодаря, че ме вкара в онази клиника. Ти, макар и да се държах лошо с теб, не ме остави да потъна.Ако ме бе изоставил да умра онази нощ, никога нямаше да се срещна с моята красавица и нямаше да знам какво невероятно дете сме създали.
-Наздраве! - вдигна чашата Роберто.
-Наздраве! - извикаха и децата. Звънът на чашите огласи стаята.
-Все така да сме! - обади се женски глас.
-Мамо! - изненада се Жаклин. Ева й донесе стол, а тя се здрависа с всички.
-Какво ще кажете да потанцуваме! - предложи Вики.
-Ааа, не! - чуваше се отвсякъде.
-Хайде де! Все пак е Нова година!
Час по-късно...
Романтичен блус накара всички да танцуват по двама. Маурисио танцуваше с Жаклин, а Роберто с Ева. Никой не предполагаше, че остават броени минути до началото на новата година.
-Хайде, пригответе се! - извикаха децата и изтичаха на терасата. Маурисио запали фитилите и се върна обратно. След секунди небето сеозари от много цветни искри. Шума от гърмежите бе толкова силен, че алармие на колите се активираха.
Близо петнадесет минути траеше небесния спектакъл. След него остана само мъгла и миризма на барут.
-За много години! - поздравиха се и си пожелаха винаги да са заедно и да се обичат. А малките си пожелаха... още едно братче или сестриче.

Това бе краят на историята! Искам сърдечно да ви благодаря за подкрепата, защото без вас тази история нямаше да я бъде.
Ще се постарая новата история "Между два свята" да бъде не по-малко интересна от тази.
Още веднъж благодаря и на добър час! 😍😘