Where is daddy?/Къде е татко?

Двадесет и пета глава

Маурисио:
Отново същата дискотека. Седя на сепарето, а до мен е момичето, което само с поглед плени сърцето ми. Усмивката й излъчваше сладка невинност. Наведох се да я целуна, но тя ме спря и ме бутна назад. Ръката ми се уви около нея и засилих лицето си към нея и си откраднах една малка целувка.Облизах устни и отворих очи, а пред мен стоеше Шаная.
Стреснах се.
Какво беше това? Защо Шаная се появи на мястото на Жаклин? Отново въпроси без отговор. Станах и слязох долу за чаша вода. Всички спяха, дори брат ми.
Налях си чаша вода и я изпих на няколко глътки. Налях си втора чаша и застанах до прозореца. Погледнах през стъклото. Луната беше цяла. Не разбирах много от астрономия, но знаех, че при пълнолуние се получават нарушения в съня.Чудя се дали Жаклин спи?
Това обикновено и в същото време прекрасно момиче събуждаше непознати чувства в мен.Нейните очи имаха шоколадов цвят. Устните й са като ягодки. Бил съм влюбен в нея. Сега чувствата ми постепенно възкръсват. Тя също ме е обичала, сигурен съм, но какво ни е разделило?
...
Събудих се с главоболие. Слязох в кухнята и налях чаша горещо кафе.
-Добро утро, чичо!
-Добро утро, принцесо! Наспа ли се?
-Да! Аам, чичо... може ли да те помоля нещо?
-За всичко, меченце! - щипнах леко бузките й.
-Ще дойдеш ли на турнира по акробатика да ме гледаш? Знам, че с леля сте заети, но...
-Само кажи кога е и ще дойда!
-Обещаваш ли?
-Чесна скаутска!
Лицето й засия от щастие. Прегърна ме силно и сърцето ми се изпълни с умиление. Когато се отдели от мен я попитах:
-А, приятелката ти Луси... тя ще участва ли?
-Да, двете ще изпълняваме номерата!
-А кога ще е турнира?
-Тази събота, в 8 вечерта!
-Ще дойда пиленце! Шаная може да не дойде, но аз ще дойда! - уверих я.
Ще отида! Щом и Луси щеше да участва, значи Жаклин също ще бъде там. Ще я видя отново.
Взех куфарчето си и станах. Глътнах последното кафе и тръгнах.
-Маурисио, почакай! - извика ми Лола. -Искам да те помоля за услуга!
-Слушам те!
-Тук вкъщи имаме всичко, но все пак на мен ми трябват малко лични средства за туй-онуй.
-Колко? - разрових чантата си и изкарах чековата книжка.
-Ами, незнам, аз...
Подписах чека и й го подадох.
-Бързам за клиниката! Напиши сумата тук и дай да го осребрят! Хайде чао!
Излязох от дома си, оставяйки Лола сама с празен чек в ръка, без да подозирам какви неприятности щеше да ми създаде...
Ето я и новата глава! Скоро Маурисио ще си спомни всичко, но нещата ще се объркат.Очаквайте продължението в петък! До скоро!