Where is daddy?/Къде е татко?

Четиридесет и пета глава

Лусия:
Събудих се от аромата на любимата ми закуска. Първото нещо, което ми хрумна беше, че баба се е върнала. Скочих от леглото и хукнах към кухнята. За жалост баба ми не беше там. Закуската бе приготвена от мама.
-Добро утре, слънчице! Наспа ли се? - усмихна ми се мама. -Иди и се измий, а после се облечи, защото днес ще е един невероятен ден!
-Баба ще се върне?
-Не миличка! Ще я изпишат в понеделник! Нали знаеш, че докторите почиват през уикенда! Днес ще си прекараме чудесно! Вики също ще бъде с нас!
-Супер! Къде ще ходим?
-Изненада! - въздъхнах отегчено. Мразя изненадите. Отидох да се освежа и облека. После закусах по най-бързия начин. Нямах търпение да видя къде ще ни заведе мама.
Виктория:
Гледах албума със снимки когато на вратата се позвъни.Изтичах и отворих. Всички тъжни спомени се изпариха в мига, в който видях на вратата Жаклин и Лусия.
-Заповядайте, влезте!
-Вики, татко ти вкъщи ли е?
-Да!Да го повикам ли?
Тя кимна и аз изтичах горе. Съобщих на татко, че Жаклин е дошла и той слезе усмихнат долу.
-Здравей любима!
Двете с Лусия се учудихме. Татко прегърна Жаклин и се опита да я целуне, но тя извърна глава.
-Мисля, че е време да ви кажем! - усмихна се баща ми, гледайки ту мен, ту Лусия.
-Какво да ни кажете? - учудих се аз.
-С Жаклин ще се оженим другия месец! - тържествено заяви той.
-Какво? - извикахме двете в един глас. Това беше наистина изненадващо за нас. Не отричам, че ще се радвам Жаклин да ми бъде майка. Но някакси ми беше мъчно за Ева. Лусия също беше в шок. Тя сякаш не се радваше на новината.
-Това ли е изненадата? - попита раздразнено.
-Не разбира се! Ще вземем Вики и...
-Защо не отидем всички заедно? - предложи татко.
-Може! - съгласи се Жаклин, а Лусия отказа.
-Аз няма да дойда! Искам вкъщи!
-Лусия! - ядоса се майка й.
-Какво? Искаш да дойда с вас и да се преструвам на щастлива. Няма да стане! - разплака се тя и излезе на двора.
-Ти върви с децата! Аз ще довърша някои работи! - каза тъжно баща ми и целуна Жаклин по слепоочието.
-Съжалявам! - извини се Жаклин.
Днес за първи път не одобрих държанието на приятелката ми. Чудя се дали изобщо ми е приятелка? Ако татко и Жаклин се обичат, защо да не се оженят? Няма да й говоря! Нека разбере колко ме е наскърбила с думите си.
Лусия:
В началото Роберто ми допадаше. Но откакто се лепна за мама, не съм на себе си. Изпитвам гняв и към двамата. Може би,защото все още имам някаква надежда, че истинският ми татко може да се появи и ако тя е с Роберто,той ще се разсърди и ще си замине отново.
Вратата се отвори и мама излезе заедно с Вики.
Дойде до мен и вдигна лицето ми.
-Защо правиш така Луси? Виж, дори приятелката ти се обиди!
- Мамо, не искам да се омъжваш за Роберто!
-Защо миличка?
-Защото татко може да се върне! Той ни е видял по вестниците,сигурна съм! Ще ни потърси и ще се съберете отново! - казах плачейки.
-Луси! - мама ме прегърна.-Той никога няма да се върне, нито пък ще ни потърси! Той е мъртъв!
-Моят баща не е мъртъв! - избърсах сълзите си. -Един ден ще се върне при нас, вярвам го!
Това е новата глава!Съжалявам, че е къса и обещавам следващата да е по-дълга и интересна. Ще я кача довечера!
Маурисио ще вземе днк от Лусия,а Елена ще принуди дъщеря си да каже истината. Очаквайте и още изненади!!!