Where is daddy?/Къде е татко?

Двадесет и трета глава

Роберто:
Днес се прибрах в особено добро настроение. Качих се в кабинета си и вдигнах слушалката на телефона. Набрах номера на Жаклин и зачаках. Вдигна ми жена, но не беше тя.
-Ало?
-Добър вечер! Търся Жаклин!
Жената сякаш се смути.
-Кой я търси?
-Роберто Виляноева! Бившият й шеф!
Последва кратко мълчание и от слушалката се чу гласа на Жаклин.
-Добър вечер, господине!
-Добър вечер,не ми звучиш добре!Станало ли е нещо?
-Не, просто съм изморена!
-Жаклин, бих искал да те попитам, дали би приела... да излезем... на вечеря.
-На среща ли ме каните?
-Не, не е среща? Аз просто... -разтрих челото си - исках да излезем, да хапнем навън и да се поразсеем малко!
Изпотих се от нерви. Разхлабих вратовръзката си, за да влезе въздух в пазвата ми.
-Сега ли?
-Не, бих искал да е утре вечер! Ще резервирам маса на някое тихо местенце и...
-Добре! Ще изляза с вас!
Усмивка се появи на лицето ми.
-Благодаря Жаклин!
'Няма да съжаляваш' си казах наум.
...
На сутринта излязох рано.Заварих Маурисио на масата с чаша кафе.
-Имал си безсънна нощ?
-Не, дадох нощно дежурство и днес почивам!
-Защо не си легнеш, а пиеш кафе?
-Имам документи за оформяне. Ще ги оправя и ще си легна. Иначе няма да заспя спокойно.
Потупах го по рамото. От наркоманът, който беше преди нямаше и следа. Станал е доста отговорен.
Излязох и се качих в колата. Запалих двигателя и потеглих към фирмата. През целия път мислих за довечера. Умувах в кой ресторант да я закарам. Какви цветя да й купя? Не искам отново да е жасмин.
Неусетно стигнах до фирмата.Предупредих секретарката да ме свързва само с важни неща. Исках да се приготвя за довечера.
...
Денят мина бавно и мъчително. Резервирах маса в малък ресторант където приготвят морски дарове. Поръчах букета да бъде доставен там за да й го подаря. Всичко бе готово. Обадих й се на обяд, че ще я взема от работа.
Доволен,изключих компютъра,лампите и излязох от кабинета. Тръгнах към заведението да взема Жаклин. Когато спрях през входа тя излезе. Изглеждаше невероятно, макар роклята й да беше скромна. Сива на цвят, по тялото й и сако което бе същото на цвят, с дължината на роклята.
-Добър вечер! Прекрасна си! -казах отваряйки вратата на колата.
-Благодаря! - седна вътре и аз набързо се качих и тръгнахме.
Стигнахме до ресторантчето и сервитьора ни заведе до масата ни. Донесоха букета. Тя се усмихна като го видя. Наляха ни вино и ни сервираха миди.
-Харесва ли ти? -посочих храната.
-Да, но всъщност какъв е повода да ме поканиш?
-Ами... аз... аз съм влюбен в теб Жаки!
Бръкнах в джоба на палтото.Извадих кутийка и я отворих пред нея.
-Ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?