𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

1

~В училище~
"Джеон Джънгкук, мъртъв си!!!!" извика и продължи да преследваш гаджето си из училищния коридор.
"Хвани ме, ако можеееш~" отговори Куки и показа прословутата си заешка усмивка, а след това изчезна от погледа ти.
"Ъъъ, къде отиде сега? Просто ми върни телефона и нека спрем цялата тази глупост. Знаеш, че никаква ме няма в спорта" каза ти и започна да търсиш Джънгкук.
Обикаляше училището, но никъде нямаше и следа от него. Минаха се 10 минути и още го издирваше без успех."Джънгкук, къде отиде? Веднага ела при мен" като остана без отговор, започва да те обхваща притеснение, всякакви неща минаваха през ума ти. Изведнъж докато оглеждаше западния коридор на училището, усети че някой сграбчи ръката ти и те допря до стената. Уплашена ти затвори очите си и не посмя да видиш кой е мистериозния човек.
"Оу стига, не ми казвай, че се страхуваш от мен, твоето гадже" когато чу това отвори очите си и видя Джънкук, който се заливаше от смях.
"Идиот, знаеш ли колко се притесних, че нещо ти се е случило." крещеше ти и в същото време го удряше.
"Какво по-точно може да ми се случи тук, ако не си забелязала сме в УЧИЛИЩЕ!?" отговори Джънгкук докато се опитваше да овладее смеха си.
"Ами не знам, можеше да си паднал в някоя тоалетна например" каза ти в яростта си и продължи да го удряш. Куки хвана ръцете си и отново те притисна до стената като този път лицето му беше на милиметри от твоето. Той се вгледа в дълбоките ти очи и след това погледът му падна върху твоите устни. Докато осъзнаеш какво се случва, той те целуна. Когато този така приятен момент приключи и устните ти отново бяха свободни, ти усети как почервеняваш като домат. Естествено това не остана незабелязано от Куки и той не пропусна шанса да те подразни.
"Изчервихме ли се?"
"КАКВО.....НЕ? Нека сменим темата, дай ми телефона и нека отиваме в час и без това закъсняваме" за твоя изненада той направи това, което му каза и ти най-накрая получи своя телефон. Тъкмо се канеше да отидеш в класната стая, когато чу Джънгкук да се смее.
"Сега пък какво стана?!"каза ти раздразнено
"Смених ти паролата, успех с отключването любов" отговори Куки и избяга преди да успееш да направиш каквото и да е било
"АААА ДЖЪНКУК" изкрещя ти и тръгна ядосано към класната стая.