𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

25

~в бара~
След час БТС дойдоха и видяха Джънгкук в потресаващо състояние. Погледът му бе празен и насочен единствено към бутилката с алкохола. Лицето му, преди лъчезарно и мило, сега излъчваше само отчаяние и тъга.
"Кук, добре ли си? Хайде,да си тръгваме от това място" каза Ви и се приближи до приятеля си
"Добре съм, всичко е прекрасно" отвърна студено Джънгкук, все още не отделяйки поглед от бутилката.
"Виждаме, че си зле. Но това не е начина да решиш проблемите си. Тръгваме си от този бар....СЕГА!" заповяда Джин и изведе Кук на улицата.
"Казах, че съм добре. Просто ме оставете сам, моля" помоли Куки и отново започна да плаче
"Джънгкук, боли ни да те гледаме така. Ще направим всичко, само се прибери с нас." Намеси се Хоби
"Всичко ли?"
"Абсолютно" отвърнаха му шестте момчета в един глас
"Пейте с мен..." каза тихо Куки
"Моля?"
"Какво?"
"Хъ?"
"Казах пейте с мен" повтори по-силно той
"Тук....пред всички тези хора. Сигурен ли си?" попита смутено Шуга
"Да, нали казахте, че ще направите всичко. Ако не искате мога просто да се върна в бара и-"
"Не, ще го направим"
"Съгласни сме"
"Да започваме"
"Време е за излагане"
Прекъснаха го всички и се приготвиха за изпълнението.
"Ее, коя песен искаш да изпеем" попита Намджун
"Хмм, знаете Don't leave me, нали?" увери се Кук
"Естествено" отново отговориха в синхрон момчетата.
"Значи ще пеем нея" отвърна Джънгкук и изпълнението започна
"Don't leave me
I believe, start running
No ending... you're my heartbeat
No matter what, rain falls
No matter what, darkness erases
I'll definitely save you
You are not alone"
След като песента свърши момчетата усетиха как повечето очи са насочени към тях. Това ги накара да се почувстват неудобно
"Ее, ние изпълнихме нашата част от обещанието, сега е твой ред. Да се прибираме" каза Джимин и погледна Джънгкук
"Ъъъ, хубаво. Да вървим" отговори раздразнено той
"Най-накрая"
"Победа"
"Ура!"
БТС се запътиха към дома си, но в този момент някакъв глас зад тях ги спря
"Момчета, да вие. Изчакайте! Трябва да говоря с вас" те се обърнаха и видяха един нисък, закръглен мъж, който тичаше към тях с усмивка
"Някакъв проблем ли има?" Попита Хоби изненадано
"Вие пяхте невероятно. Да не сте група?" Попита мъжът
"Ъм не, просто приятели, който се излагат пред хората" отговори Шуга
"Ее, нека ви се представя. Аз съм Банг Си-Хюк и съм мениджър в компанията Биг Хит. Тя набира нови таланти, които да превърне в следващите международно известни идоли"
"И това какво общо има с нас?" поинтересува се Джин
"Ами след като ви чух как пеете, мисля, че вие сте идеални за нашата компания. Имате голям потенциал и особено ти" продължи Банк като посочи Джънгкук "Емоцията, с която пееше, бе изумителна. Почувствах болката, която изпълваше всеки твой куплет. Ти си много талантлив"
"А-аз ли?!" попита в недоумение Куки, а в отговор получи кимване.
"Това е визитката ми. Ако проявите интерес ми се обадете. Моята компания може да ви направи звезди. Сега ви оставям, приятна вечер момчета!" довърши Банг и напусна БТС в шок
"Лол" беше единственото, което можеха да кажат