𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

54

След няколко изморителни часа, самолета най-накрая кацна на остров Джеджу. През целия полет ти наблюдаваше как Кук спи спокойно в прегръдките ти, но сега бе време да развалиш този момент и да го събудиш...
"Любов, стигнахме" прошепна нежно в ухото му, а от негова страна се чуха само няколко недоволни стона. Минутите се минаваха, но все още не успяваше да го събудиш. Изведнъж ти хрумна нещо, което със сигурност щеше да извади Кук от дълбокия му сън. Бавно приближи лицето си до неговото и сля устните ви. Отне известно време докато Джънгкук осмисли какво се случва, но след това веднага отвърна на сладката целувка. Щом се отделихте ти видя как очите на съпруга ти плавно си отварят...
"Страхотен начин да ме събудиш, любов" каза той с все още сънлив глас и показа заешката си усмивка. Двамата слязохте от самолета и се запътихте към хотела. По пътя ти усети как умората от полета обхваща цялото ти тяло. Клепачите ти натежаха, а краката ти спряха да се движат. Куки забеляза това и се доближи до теб..
"Т/И, добре ли си?" попита с притеснен глас.
"Д-да, просто съм малко изморена. Не се тревожи"
"Качи се" изкомандва той и посочи гърба си.
"Н-няма нужда, любов. Мога да вървя" опита се да го разубедиш, но без успех.
"Стига Т/И, изтощена си. Позволи ми да ти помогна"
Ти въздъхна и послуша съвета му. Качи се на гърба на Кук и обви ръцете си около врата му. Двамата отново тръгнахте към хотела.
Щом стигнахте там, веднага отидохте в стаята си. Джънгкук внимателно те постави на леглото и целуна челото ти.
"Почини си, любов. Аз ще се върна скоро" каза съпругът ти, но ти не успя да го чуеш, защото вече бе заспала. Той напусна тихо хотелската стая и започна да обикаля острова, надявайки се да намери това, което търси..
Скоро на лицето му се изписа широка усмивка щом съзря една малко сграда. Това беше....сладкарница. Куки влезе вътре с надеждата да намери любимият ти десерт и скоро търсенето му бе оправдано.
"Извинете, бих искал да куп-"
"Я виж ти, какво си имаме тук" преди Джънгкук да каже поръчката си на продавачката, нечии глас го прекъсна. Той се огледа наоколо и....
"Ти?!Какво искаш пък сега?" попита раздразнено Кук като извъртя очи
"Името ми е Джаксън и съм сигурен, че и двамата знаем много добре какво искам"
"Чуй, не ми е до твоите шегички...Просто се разкарай оттук" отвърна Куки
"Прав си, ще те оставя и вместо това ще отида при твоята красива съпруга. Така става ли?"каза Джаксън и се усмихна заядливо. Джънгкук бавно се приближи до него и го хвана за блузата...
"Повтори това отново, предизвиквам те...Обещавам ти, че ще съжаляваш" заплаши го Кук, докато очите му се изпълваха с гняв
"Щом си толкова смел, защо не излезеш навън и не се разберем" предложи Джаксън като не сваляше усмивката от лицето си
"С удоволствие"