𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

33

~Край на ретроспекцията~
"Ако още веднъж пипнеш моето момиче, ще съжаляваш. Аз лично ще те убия! Разбра ли?!" крещеше ядосано Джънгкук докато продължаваше да удря Марк "Мислеше, че след като е по-слаба от теб можеш да се възползваш от нея....е познай какво? Ти може да си по-силен от Т/И, НО......АЗ СЪМ ПО-СИЛЕН ОТ ТЕБ!!"
"С-съжалявам" каза Марк докато се опитваше да се измъкне от хватката на Кук
"Не на мен трябва да се извиниш, а на нея. ДАВАЙ!"
"А-аз с-съжалявам Т/И, наистина много съжалявам" извини се той и очите му се насълзиха
"Махай се от тук" заповяда студено Джънгкук и пусна момчето. В този момент Марк избяга от мезонета. С Кук останахте сами, което го накара да свали твърдата си маска. Той изтича до теб и те прегърна силно.
"Извинявай"
"Т-ти не си в-виновен" отговори му през сълзи
"Напротив съм. Ако бях дошъл на време, сега нямаше да си в това състояние. Вината е моя, само моя" проплака Куки
"Т-ти дойде в точния момент. Не знам к-какво щях да правя б-без теб."
След тези твои думи настанаха минути мълчание,в които вие просто стояхте в прегръдките на другия....Но това се промени, когато..
"Виж Т/И....знам, че си видяла целувката ми с Айрийн" заговори Джънгкук, което накара сърцето ти да бие учестено
"Д-да, но това не е моя работа...не ми дължиш о-обяснение"
"Не, дължа ти.... ще прозвучи странно, но това не е каквото изглежда. Да, целунахме се, но аз не исках да го направя. Тя просто се хвърли върху мен и не ми даде възможност да прекратя всичко. Повярвай ми" нещо в думите на Куки те караше да му вярваш. Той звучеше толкова искрено и тъжно...явно наистина не е било това, което си видяла
"Вярвам ти, Джънгкук" прошепна все още в прегръдките му
"СТОЙ!!!! НАИСТИНА ЛИ??!" извика изненадано той
"Да,имам ти доверие....а също мисля, че съм готова"
"Готова за какво?"обърка се Кук
"Ами да продължим това, което спряхме в деня на бала?"
"Това за което си мисля ли ми говориш"
"Да, Джънгкук. Искам отново да съм ти приятелка!!! Обичам те!" каза ти като се отдели от обятията му и избърса сълзите си.
"И аз те обичам.....любов" отговори ти той и в следващия момент те придърпа отново към себе си, но този път не те прегърна, а те целуна. Целувката бе нежна и изпълнена с обичта и на двама ви, но за жалост както всяко нещо и тя свърши.
"Т/И" започна Куки като все още опитваше да си поеме въздух
"Да?"
"От днес ще живееш с мен...."