𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

19

"Юнги?...."
Вратата се отвори и в стаята влезе брат ти.
"Т/И, какво се е случило? Чух, че се скара с нея" попита Юнги като седна до теб. Ти му разказа всичко и започна да плачеш още по-силно
"Т/И.....трябва да заминеш..." каза изведнъж той
"Моля, ти шегуваш ли се с мен?! Да оставя всичко-приятелите ми, Джънгкук и теб, и да отида сама в друга държава. Няма начин" извика ти
"Чуй, Т/И. Знаеш, че тя не е като другите майки. На нея не и пука за твоите чувства и ще направи всичко, за да получи желаното. По-добре замини, ако останеш тя наистина ще те омъжи за онова богаташче. Аз няма да понеса да си човек, когото не обичаш, до края на живота си. Единственият начин е да заминеш. Това са само няколко години Т/И, няма да е завинаги. Аз, приятелите ти и Джънгкук ще те чакаме."
"Нямам друг избор, а?" попита ти и наведе глава. Шуга кимна леко и те прегърна.
"Юнги, може ли да ми направиш една услуга?" продължи ти докато още беше в топлата му прегръдка
"Само кажи каква?"
"Моля те, не казвай на другите за заминаването ми и най-вече на.........Джънгкук. Искам да изчакам подходящия момент, за да им съобщя" помоли ти и погледна Шуга в очите.
"Както искаш Т/И, каквото и да решиш знай, че по-големият ти брат те подкрепя. Обичам те, сестричке" каза той, за първи път толкова разчувстван около някого.
"И аз те обичам. Сега отивам да и съобщя, че вече реших"
Ти излезе от стаята си и първото нещо,което видя беше майка ти. Тя седеше там с все същата самодоволна усмивка.
"Ее, реши ли какво ще правиш, миличка" попита тя с престорена загриженост
"Ще отида да уча в САЩ, но запомни едно. Може и да стана бизнесдама и да съм успяла като теб, но никога ама НИКОГА няма да бъда твое копие" каза ти и я погледна злобно.
"Ще видим това, Т/И. Не забравяй, че ти си моя дъщеря и дори да не искаш приличаш на мен."
"Аз не съм като теб. Аз зачитам чувставата на хората и изпитвам любов. Може би точно това, което ни различава е, че аз имам душа, а ти НЕ!"
"Госпожичке не смей да ми говориш така" каза майка ти и посегна да те удари, но в този момент някой хвана ръката и. Това беше Юнги.
"Вече се съгласи с желанието ти. Остави я на мира. Достатъчно я наказа" намеси се той
"Не се бъркай, Мин Юнги. Това е между мен и сест-"
"Спри! Не виждаш ли, че само я нараняваш. Каква майка си ти изобщо? Знаеш ли какво? Забрави, ние излизаме. Ще се видим довечера. Хайде Т/И" прекъсна я Юнги и те изведе от къщата.
"Къде отиваме?" Попита ти
"Лиса и БТС ще са в увеселителния парк, а ние отиваме при тях"
"Но защо"
"Ще се постарая тези два месеца да се незабравими за теб, Т/И. Забрави за всичко и просто се забавлявай. Обещай ми!" каза сериозно той
"Обещавам Юнги, обещавам"