𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

30

"Айрийн?"
"Какво? Тя не ми е приятелка" каза учуден Куки
"Тогава защо те прегърна и целуна по бузата? Видях ви, личи си, че изпитвате нещо един към друг" отговори му и очите ти се насълзиха
"Т/И, не знам какво си видяла,но искам да знаеш, че ти си единственото момиче, което обичам. Между мен и Айрийн няма нищо"
"Не и според нея" прошепна ти
"Какво?"
"Нищо, забрави. Няма нужда да се обясняваш. Знам какво видях!" отговори му и се опита да се отместиш от стената, но той те притисна още повече.
"И какво видя? Хъ? Видя едно момче, което срещна любовта на живота си отново след толкова години. Аз те чаках Т/И....чаках те през цялото това време и не губех надежда, че пак ще сме заедно. Че пак ще мога да те целуна и да ти кажа колко много те обичам. Но когато момента да направя това дойде, ти се отдръпна. Мислиш ли, че някога някой ще замени обичта ми към теб, че ще може да кара сърцето ми да бие очестено като теб?! Не! Никой. Знаеш ли защо? Защото ние сме свързани, любов" каза той и показа ръката си, на която седеше неговата гривна с буквата 'Т'. В този момент ти сложи ръка на врата си и усети огърлицата с 'J'. Това накара твърдата ти маска да падне и от очите ти да потекат сълзи.
"Джънгкук..."
"Моля те, просто ми отговори..." помоли те той като погледна в мокрите ти очи "Обичаш ли ме, Т/И?"
"А-аз.....естествено, че те обичам....но" започна ти
"Но какво?"
"Но ми трябва време да помисля върху.....ами върху нас. Нещата се промениха Джънгкук, ние се променихме. Имам нужда да осмисля всичко" отговори му честно ти. На лицето на Куки се изписа тъжна усмивка
"Разбирам, но знай, че ще те чакам колкото е нужно. Обичам те много, Т/И. Няма да се откажа от теб, от нас" каза той и те прегърна силно.
"Благодаря за разбирането, Джънгкук"
"Няма за какво. Мога ли да те помоля за нещо?" попита Куки с тих глас
"Разбира се"
"Излез на среща с мен, днес. Така ще разбереш, че можеш да ми вярваш. Моля те, имам нужда да прекарам време с теб"
"Д-добре" съгласи се ти и се усмихна през сълзите си
"Супер, след работа ще те чакам в южния коридор." Предупреди те и излезе от офиса. Ти се върна към работата си, но бе ясно, че умът ти е някъде другаде.
'Дали Джънгкук казва истината? Айрийн сигурно лъже. Как мога да й вярвам като се запознах с нея днес.' размишляваше ти, когато осъзна, че работния ден вече е свършил. Събра вещите си и се запъти към южния коридор, където трябваше да се видиш с Куки. Когато стигна обаче видя нещо, което те нарани и остави без думи. Айрийн и Джънгкук се.....целуваха