𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

55

"С удоволствие"
С тези думи двамата излязоха от сладкарницата и се запътиха към малката тъмна улица до нея. Щом стигнаха Джаксън притисна Кук към една стена и удари лицето му с юмрука си. Последваха още няколко удара от страна на непознатия докато накрая Джънгкук не хвана ръката му. Лицата им бяха на милиметри едно от друго и в очите им се четеше ярост. Кук използва цялата си сила и избута Джаксън, пращайки го на мръсната и твърда земя. В следващия момент към непознатия започнаха да се сипят ритници и удари, които разкървавиха тялото му. Джънгкук продължаваше да го бие, осъзнавайки надмощието си....Изведнъж Джаксън протегна ръка към джоба на якето си и извади....нож?! Кук тъкмо се подготвяше да нанесе финалния си ритник, когато оръжие се заби в крака му. Той изтена от внезапната болка и падна на земята. Непознатият се изправи и тръгна към него с дяволска усмивка...
"Виж се само? Толкова....слаб. Дори не знам защо красавица като нея се е съгласила да се омъжи за лигльо като теб." каза като изтри кръвта от лицето си. След това размаха ножа пред очите на Кук, продължавайки да се усмихва "Може би ще е най-добре просто да те убия...Все пак не вярвам тя наистина да те обича и да тъгува за теб? Но спокойно, дори да е така, аз ще отида и ще я утеш-"
Кук го прекъсна като стана и взе ножа от ръцете му. Повали Джаксън отново на пода, но този път седна върху него, спирайки го да избяга. Доближи ножа до врата му и...
"Давам ти последен шанс, глупако....Разкарай си грозното лице от погледа ми или....С едно движение ще прекратя живота ти. Разбра ли?" попита ясно Джънгкук, докато момчето под него започна да губи цялата си смелост. Тялото му трепереше и не бе способен да каже каквото и да е било."Отговори ми"
"Д-да, разбрах...С-съжалявам" отвърна едва непознатият"М-моля те, н-не ме наранявай"
Кук кимна и стана от него, все още държейки ножа в ръката си. Бавно се запъти към изхода на улицата, но преди да си тръгне се обърна за последно към Джаксън...
"Този път ти се размина, но ако чуя да споменаваш съпругата ми само още веднъж....Това ще е краят ти"
Джънгкук продължи по пътя към хотела накуцвайки от разреза в крака му. Ходеше бавно и усещаше как болката постепенно се увеличава, но нещо не му позволяваше да спре. Мисълта, че скоро щеше да е отново при теб, да те прегърне и да види, че си добре, го подтикваше да се държи.
~През това време~
Ти се събуди и забеляза, че Джънгкук не е наоколо. Претърси хотелската стая, но от него нямаше следа. Притеснението ти растеше и тъкмо бе решила да му се обадиш, когато входната врата се отвори.
"Къде беше досег....КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ТИ СЕ Е СЛУЧИЛО?"