𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

Finale

~5 години по-късно~
"Къде е той?"
"Трябваше да е тук преди час!"
"Не можеше ли да е точен поне днес"
"Остави ни да правим всичко сами!"
Чу как момчетата от BTS шепнеха гневно, докато окачваха последната украсата по стените. Цялата стая беше подготвена за днешното събитие, но един от най-важните хора все още не бе дошъл-съпругът ти Джънгкук...
Ти огледа мястото за пореден път, проверявайки дали всичко е готово, когато забеляза чифт кафяви очи да надничат през вратата. С малки крачки отиде до там.
"Няма да е парти изненада, ако знаеш за него"каза и се засмя тихо, отваряйки вратата. Пред теб се разкри изчервеното лице на едно малко създание.
"Но, мамо! Искам да видя. Моля, моля, моля" отговори детото ти и се нацупи леко, скръствайки ръцете си.
"Изчакай още малк-" преди да довършиш изречението си, малчуганът влезе през вратата.
"Всичко това за мен ли е? Ами това? И това също?" питаше щастливо то, докато посочваше опакованите кутии на пода. Ти въздъхна леко и погледна към BTS.
"Какво под "скрийте подаръците" не разбрахте?"
"Планирахме да ги сложим в гардероба, но.." започна Джин като се усмихна неловко.
"Но?" попита, гледайки го въпросително.
"Намджун го счупи..."
"ЧАКАЙ КАКВО?" извика ти, карайки момчетата да подскочат. "Как по дяволите успя да го направиш?!"
"Ами, вратата не се отваряше и аз реши-" думите на Намджун бяха прекъснати от тънкия глас на синът ти..
"Мамо...къде е тате? Той е тук нали?" попита то с притеснение. Ти отиде до него, усмихвайки се, и хвана ръцете му.
"Все още не, но ще дойде. Обещавам" отвърна, опитвайки се да го успокоиш. За жалост това не помогна и очите на малкия бавно се напълниха сълзи.
"Защо не е тук? Забравил ли е за мен? Да не би да направих нещо?" зададе тихо въпросите си то. Момчетата се приближиха до двама ви като опитаха да ти помогнат.
"Баща ти не би те забравил. Вие с майка ти сте единствени за него"
"Сигурно нещо е изникнало, сигурен съм, че ще е тук скоро"
"Кой ще е тук скоро?" думите ви бяха спрени от един познат глас. Всички вдигнахте погледите си, само за да видите усмихнатото лице на Джънгкук. "Още някой ли чакаме"
"Тате!" извика синът ти и изтича към Кук, прегръщайки го. "Мислех, че няма да дойдеш"
"Как ще пропусна рождения ден на сина ми? Не всеки ден ставаш на 5 години" отговори съпругът ти и уви ръцете си около малкия. Наведе се и целуна нежно главата му. След това се отдели и се запъти бавно към теб. Щом стигна, доближи лицето си до твоето, опитвайки да те целуне. Преди да успее обаче, ти постави ръката си върху устните му, засмивайки се.
"Мога ли да попитам защо закъсняхте, господин Джеон?"
"Разбира се, госпожо Джеон" съгласи се Кук и ти намигна. Хвана ръката ти, преплитайки пръстите си с твоите. С другата бръкна във вътрешната част на якето си и извади една ярко червена роза, която ти подаде.
"Когато я видях, в съзнанието ми се появи ти. Исках да взема нещо достатъчно красиво за най-красивия човек в моите очи. Заповядай, любов" довърши той и показа заешката си усмивка.
Усети как лицето ти почервенява и погледна надолу. Куки забеляза това и се изкикоти, вдигайки плавно брадичката ти. Отново се доближи като между устните ви оставаха милиметри разстояние. В следващия момент те потопи в нежна целувка, на която ти отвърна веднага. Движехте се в синхрон, докато...
"Винаги ли трябва да го правите? Резервирайте си стая!" оплака се Юнги като извъртя очите си издразнено. Ти отдели устините си от тези на Джънгкук и насочи погледа си към брат си.
"Ти си в НАШАТА стая"
"Поне днес не спорете" заповяда строго Джимин "След като всички сме тук е време за торта"
Момчетата изтичаха в кухнята, за да донесат храната. През това време, с Кук усетихте малките ръце на синът си около вас. Големи усмивки се изписаха на лицата ви. Двамата целунахте лицето на детето, продължавайки да се радвате на топлата прегръдка. Ти погледна и двамата, като прошепна тихо..
"Моите момчета"