Ти седеше в спалнята си все още раздразнена от предходните случки. Изведнъж чу как вратата се отваря и при теб влезе Джънгкук с известната си заешка усмивка.
"Хей любов, защо седиш сама тук? Не искаш ли да си с мен?" попита с детски глас той и обви ръцете си около талията ти.
"Не е това, просто...видях, че си имаш компания и не исках да ви прекъсвам" отвърна сопнато ти, докато по лицето на Кук се показваше самодоволна усмивка...
"Ревност ли надушвам? Моята съпруга ревнува ли?"
"М-моля....н-не знам за какво г-говориш" отвърна притеснено, което накара Куки да се разсмее
"Чуй, няма смисъл да ревнуваш от Йери. С нея сме само приятели и нищо повече! Единствената, която обичам си ти!" успокои те и в следващия момент сля устните ви в страстна целувка."Сега се приготви" допълни той като се отделихте един от друг
"За какво?"
"Йери иска да отидем на ресторант, това ще е добър начин да се опознаете и да си промениш мнението за нея"
"Налага ли се" попита раздразнено ти
"Моля те, любов. Заради мен" помоли те Куки и се усмихна
"Ъъ, хубаво"
~2 часа по-късно~
Всички бяхте готови за излизането и се запътихте към близкия ресторант. По пътя Йери държеше ръката на Джънгкук, а ти ходеше на няколко метра зад тях.
'Не ревнувай, не ревнувай. Няма смисъл за ревнуваш'повтаряше си като осъзна, че си пред входа на ресторанта.
"Добър ден" обърна се секретарят на заведението към Джънгкук и Йери. Явно не бе забелязал, че си зад тях, защото в следващия момент попита....
"Маса за двама, нали?"
"Всъщност за трима" поправи го Кук с усмивка и отиде до теб. Вие влязохте в ресторанта и Йери отново започна да флиртува със съпруга ти.
Мина се около час и ситуацията не се променяше. Всеки път, когато Джънгкук се опитваше да те заговори, момичето до него го разсейваше и ти оставаше незабелязаня. Стараеше се да не избухваш и засега се справяше доста добре, докато....
"Куки, какво ще кажеш да отидем на боулинг другия понеделник? Знам колко го харесваш!" предложи Йери и се доближи до него
"Защо не, тогава съм свободен. Какво ще кажеш, любов" обърна се към теб той
"Ами всъщност в понеделник е-"
"Супер, значи е решено" преди да довършиш Йери те прекъсна и това те накара да се почувстваш...забравена. През цялата нощ се опитваше да се държиш нормално и никой да не забелязва болката ти. Йери флиртуваше с мъжа ти пред теб, но това не те пречупи...тя го държеше далеч, но вместо сълзи ти показваше мила усмивка....казваше, че всичко е наред, когато не беше...Но това, това, което най-много те нарани бе, че ТОЙ забрави.'Другият понеделник имам рожден ден, Джънгкук' за жалост той не можеше да чуе мислите ти..
YOU ARE READING
𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢
Fanfiction"Т/И, събуди се, моля те! Остани с мен." каза Джънгкук докато те носеше към болницата. Сълзи започнаха да падат от очите му, но тогава.....