𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

51

Минаха се няколко минути, а вие все още стояхте един до друг. Дъжда мокреше телата ви, а студения вятър галеше косите ви. Ненадейно Кук хвана ръката ти и започна да те води в непозната за теб посока...
"Джънгкук, къде отиваме?" попита учудено ти
"Ще разбереш скоро" отговори той и продължи по пътя си. След известно време двамата спряхте пред една малка сграда. Когато я огледа добре, ти разбра, че е Музикален магазин...
'Защо Джънгкук ме доведе на това място?' мислеше си, но изведнъж нещо те прекъсна....
"Т/И, изчакай тук. Аз ще се върна след малко" каза Кук и в следващия момент влезе вътре, оставяйки те сама...
Не след дълго се върна при теб с нещо, което остави въпросително изражение на лицето ти. В ръцете си Кук държеше китара....
"Любов, защо си купи-"
"Просто стой и слушай" прекъсна те той като настрои инструмента и се приготви. В следващия момент в ушите ти започна да се чува нежния му глас, съчетан с прекрасна мелодия...
"Everything is for you
Everything is alright

Even if there is no answer

Everything is inside your smile
Truth
Even if we are apart
Our hearts are connected to each other

Forever with you"
В края на изпълнението ти прегърна Куки, а на лицето ти се изписваше широка усмивка.
"Честит рожден ден, Т/И" прошепна той и те притисна към себе си. Тогава Кук усети, че тялото ти е студено и цялата трепериш."Любов, добре ли си?"
"Д-да, в-всичко е наред. Не се тревожи"
"Не, не е. Ти замръзваш, нека се прибираме" настоя Джънгкук, а ти просто му кимна в знак на съгласие.
Скоро двамата стигнахте до домът ви и влязохте вътре. Навън бурята постепенно се усилваше и изглеждаше, че скоро няма да спре. Джънгкук се притесняваше всеки път, когато те погледнеше. Ти продължаваше да трепериш и устните ти бяха добили бледо-син цвят. Докато стоеше неподвижно в средата на стаята, Кук дойде до теб и те повдигна.
"Л-любов, к-какво п-правиш?" опитваше се да говориш ти, но бе прекалено слаба. Куки направи няколко крачки и след това те постави нежно на леглото в спалнята ви.
"Ти си почивай, а аз ще намеря всичко необходимо да те излекувам" каза бързо той и изтича да съседната стая, като донесе много лекарства и купчина с топли дрехи.
~1 час по-късно~
Макар, че те снабди с всичко необходимо да оздравееш, Джънгкук все още не можеше да се успокои...
"По-добре ли си? Как се чувстваш? Да извикам ли лекар" задаваше множество въпроси, без да ти дава шанс да отговориш.
"Спокойно, вече се оправям. Просто настинка. Не се притеснявай, любов" отвърна му и отдели главата си от възглавницата.
"Сигурна ли си? Имаш ли нужда от още нещо?" продължаваше Кук
"Всъщност, май ми трябва само едно последно нещо"
"Какво? Кажи ми, веднага ще ти го дам"
"Трябваш ми ти" усмихна му се мило като му направи място да легне до теб. Той веднага се настани на леглото и обви ръцете си около талията ти. Ти постави главата си на гърдите му и плавно затвори очи. Стаята се изпълни със спокойна тишина, докато изведнъж силна гръмотевица не я прекъсна. Ти се изплаши и се сгуши в Куки, което го накара да се усмихне.
"Не се тревожи Т/И, аз съм до теб. Винаги ще те пазя, така че няма причина да се страхуваш. Сега заспивай, имаш нужда от сън" каза мило той и те целуна по челото. Ти послуша съвета му, а в същото време Джънгкук чакаше бурята да спре, за да е спокоен, че няма какво да те притеснява през нощта....