𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

5

~На следващия ден~
Звънеца удари и ти тръгна към класната стая. Тъкмо влизаше през вратата, когато усети някой да поставя ръка върху рамото ти. Щом се обърна да разбереш какво става, внезапно настроението ти помръкна. От всички хора в училището точно този не искаше изобщо да виждаш.
"Оу, слънце защо ме гледаш така. Да не би да си ми обидена" попита той и направи миличка физиономия
"Какво искаш Сехун?" отвърна студено ти.
"Хммм, нека помисля. Искам теб. Искам пак да сме гаджета. Всичко да е както преди"
"Хаха...ти напълно откачи. След всичко, което стана преди 2 години....ти искаш да сме заедно...НЯМА НАЧИН" извика ти
"Т/И аз се промених, вече не съм онзи човек. Просто ми дай шанс, слънце. Обещавам, че няма да съжаляваш" помоли те Сехун с тъжно изражение
"Първо-спри да ме наричаш слънце и второ- ти не си се променил изобщо, все същия човек си, който преди 2 години разби сърцето ми" отвърна ти и усети, че сълза се стече по бузата ти.
~Преди 2 години~
Ти излизаше с плейбоя на училището-Сехун. Всички момичета ти завиждаха и затова трудно успяваше да се сприятелиш. Единствената ти приятелка беше Лиса. Тя не изпитваше ревност към връзката ти със Сехун. Но въпреки това не беше много съгласна с нея. Често ти казваше, че не можеш да вярваш на плейбой и че накрая той ще разбие сърцето ти.
"Чуй Лиса, аз знам, че той ме обича. Не би ме наранил. Ние имаме нещо, нещо специално."
"Ах момиче, дано да е така. Просто не искам да те нарани. Прекалено много държа на теб и не желая да страдаш" отговори загрижено Лиса
"Оооо колко мило. Сега да тръгваме, защото в противен случай ще закъснеем за час" каза ти и започна да буташ Лиса към класната стая. Докато ходихте по един от коридорите изведнъж ти видя нещо, което накара сърцето ти да се разбие на стотици малки пърченца. Пред теб се появи Сехун, но не беше сам. В прегръдките му стоеше Сана и двамата се целуваха. Бяха прекалено заети с това и дори не забелязаха, че ти си през тях докато:
"Идиот, как можа!! Не трябваше да ти вярваш!! Ти си само един плейбой. През цялото време само си ме баламосвал. Край всичко СВЪРШИ! НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ" извика ти и избяга извън училището, за да не може никой да вижда сълзите ти.
Минаваха се седмици и ти нито ходеше на училище, нито дори напускаше дома си. По цял ден плачеше и гледаше стари снимки със теб и Сехун. Той ти звънеше и пишеше, но ти не му отговаряше. Един ден докато преглеждаше съобщенията ти, забеляза че между тези от Сехун има и едно различно. Когато го отвори ти видя:
Джънгкук:Хей Т/И тези седмици не беше на училище и се притесних, затова поисках номера ти от Лиса и реших да ти пиша.
Джънгкук: Виж знам, че боли, но това не е начина да го превъзмогнеш. Не се затваряй в себе си и просто ела на училище. Без теб не е същото :)
Джънгкук: Ще се видим в понеделник!!
Щом прочете това на лицето ти се появи голяма усмивка. Такава, каквато не беше показвала през последните седмици. Дали причината беше Джънгкук?
~Настояще~
"Слънце, моля те прости ми. Аз те оби-" изведнъж някой прекъсна Сехун
"Тя каза, че не иска е с теб. Сега защо не я оставиш на мира иначе ще се разправяш с мен" каза познат за теб глас. Когато се обърна ти видя Джънгкук. В очите му беше изписана ярост, която една сдържаше.
"Никой ли не ти е казвал, че е невъзпитано да се бъркаш в чужди разговори" отвърна заядливо Сехун
"Никой ли не ти е казвал, че е долно да се занимаваш с чужди момичета" каза Джънгкук и те бутна в прегръдките си. Сехун остава шокиран огромна ревност обхвана сърцето му.
"Повярвай ми Т/И някой ден ти отново ще бъдеш моя." предупреди той и после си тръгна. Ти и Джънгкук останахте сами.