𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

6

Ти още беше в прегръдките на Джънгкук и сълзи се стичака по лицето ти.
"Спокойно Т/И. Тук съм. Този досадник няма да те тормози повече. Спри да плачеш, моля те" прошепна Джънгкук в ухото ти и те целуна по бузата. След няколко минути ти се успокой и двамата влязохте в класната стая. Ти седна на чина си, които беше точно до този на Джънгкук. Господина по математика започна да говори и нека кажем, че урока беше адски скучен и се очертаваше, че този час ще се мине доста бавно. Половината ученици бяха заспали, а останалите си гледаха на телефоните. Единствено ти слушаше внимателно това, което господина предава.
"Пппс Т/И" каза Куки
Ти не го отрази и продължи да слушаш урока.
"Пппс Т/И" отново се обади Куки, но ти пак не отговори
"Т/И, грубо е да игнорираш гаджето си. Т/И! Т/ИИИИИ!"
"КАКВО!? КАКВО!? КАКВО?! НЕ ВИЖДАШ ЛИ, ЧЕ СЕ ОПИТВАМ ДА СЛУШАМ УРОКА" извика силно ти без да се усетиш.
"Т/И, ДЖЪНГКУК. ВЪН ОТ ЧАСА НА СЕКУНДАТА. " заповяда ядосано учителят
Двамата тихо излязохте от стаята без да кажете нищо. Сега вие бяхте сами в коридора.
"Браво, Джънгкук. Заради теб ни изгониха. Поздравления!" каза съркастично ти
"Заради мен?!?! Ти беше тази, която се развика като луда, любов. Вината е твоя"
"Не, не е"
"Да е"
"Не, не е"
"Да е"
"НЕ, НЕ Е"
"ДА Е"
"НЕ, Н-" преди да успееш да довършиш Джънгкук те спря с целувка. Уви ръцете си около теб и те придърпа към него. След като прекратихте този хубав момент, двамата се отдръпнахте и ти видя, че на лицето на Джънгкук е изписана самодоволна усмивка.
"Явно аз печеля този спор, любов" каза той, все още усмихвайки се.
"Ъъъ все едно." отвърна ти и се запъти към шкафчето си, а Куки вървеше на няколко милиметра зад теб.
"Хей, прекалено си близо. Искам лично пространство" каза му раздразнено и се опита да го помръднеш . За жалост Джънгкук беше много по-силен от теб и усилията ти бяха напразни. След няколко опита ти се умори и спря.
"Измори ли се?! Толкова скоро" заяде се той.
"Не, не съм. Аз сега започвам" излъга ти. Тогава той те вдигна и започна да те върти наоколо.
"Аа спри. Зави ми се свят" викаше ти "спри. Ще направя всичко което кажеш, само спри"
Тогава той те пусна и отново показа своята самодоволна усмивка.
"Всичко ли?! Хммм нека да помисля. Искам....искам.....ЦЕЛУВКА" каза той и се доближи до теб
"Ааа не в училище сме. Някой ще ни види"
"Оу хайде, всички са в час, тук няма никой, а и ти каза, че ще направиш ВСИЧКО"
"Офф хубаво." каза ти и сложи ръцете си около врата му. След това се приближи и видя, че той затваря очите си. Това беше шанса ти да му върнеш за всичко досега-блокирането на телефона, гоненето от час, а сега и въртенето. Когато беше достатъчно близо до него ти отдалечи устите си от неговите и вместо това го целуна по бузата. После се освободи от него и започна да бягаш.
"Ааа Т/ИИИ" извика засрамено Джънгкук и започна да те гони.