𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

8

~В коридора~
"Оооу разбира се, че ще стана пак твоя приятелка Сехун"
"Стой!!! Наистина ли ми прощаваш и пак сме заедно?" попита развълнувано Сехун
"Разбира се, че НЕ. Сериозно ли си помисли, че бих излизала отново с човек като теб? Аз не съм толкова наивна Сехун. Да, наистина те обичах, но това беше преди. Сега съм с Джънгкук, който наистина ме прави щастлива. Той е много по-добър човек от теб и аз никога не бих го оставила. Сега, ако нямаш какво друго да ми казваш, приятелите ми ме чакат." каза ти студено и се върна в закусвалнята.
~В закусвалнята~
Щом се доближи до масата си, видя че Куки липсва
"Хей, хора. Къде отиде Куки?" попита ти
"Ами ние мислехме, че е с теб" отвърна озадачено Джимин
"Как би могъл да е с мен като досега бях в коридора с онзи досадник Сехун"
"Хмм...Джънгкук каза, че ще отиде да се увери дали всичко е наред при теб." намеси се Хоби
"Не съм го виждала откакто излязох от тук. Ами ако нещо му се е случило?" разтревожи се ти
"Хеей Т/И, спокойно. В училище сме, нищо не може да му се случи. Сигурно не се е почувствал добре и се е прибрал. Знаеш го какъв е, не обича да тревожи хората." успокои те Джимин
"Сигурно си прав, но просто имам чувството, че нещо не е наред" каза ти
"Какво ще кажеш сега да се връщаме в час, а след това аз и момчетата ще отидем до къщата на Куки и ще разберем какво е станало" предложи Джин
"Ами и без това нямам друг избор...така че добре. Да се връщаме в час" примири се ти
"Точно така НДП успокой се. Всичко ще е наред. Сега да отиваме в час, защото в противен случай ще закъснеем" изкомандва Лиса
"Добре да вървим"
"Аз ще ви изпратя момичета"каза усмихнато Ви
"Ами....аз...тя...ти....БЛАГОДАРЯ ВИ....ти си супер...тоест това е супер....тоест....?!" отговори Лиса
Тримата тръгнахте към класната стая.
~В час~
През цялото време ти беше притеснена за Джънгкук. Не можеше да приемеш, че той би могъл да си тръгне без да ти каже. Изведнъж нещо прекъсна размишленията ти...
"Госпожице Т/И, какъв е отговора на въпроса?" попита госпожата
"Ами....ъъъ....16?" каза ти и целия клас започна да се смее
"Госпожице Т/И, нали осъзнавате, че сте в час по История, а не по Математика?"
"Извинете госпожо, бях се замислила, няма да се повтори" извини се ти
"Надявам се, че няма. И за да се научите да внимавате повече, ще останете 4 часа след часовете и ще напишете есе от 3 страници за 'Троянската война'" заръча тя
"Да госпожо"
~след часовете~
Ти остана сама в класната стая, като единственото, което правеше беше да мислиш за Джънгкук. Докато гледаше залеза през прозореца, забеляза, че започва да вали. Мислите ти отново бяха прекъснати, но този път от звъненето на телефона ти...
"Ало?"
"Ало, Т/И, Ви е. Исках да ти кажа, че с момчетата отидохме в къщата на Джънгкук, но майка му каза, че той не е там. Също се опитахме да му звъннем, но не отговаря."
"Оу...потърсете го в околните квартали, а аз ще обиколя тези около училището. И без това наказанието ми изтече вече" отговори ти
"Добре. Ще ти кажа, ако открием нещо. До после Т/И"
Това беше краят на разговора ви. Ти взе телефона и го притисна близо до себе си. В този момент сълзите започнаха да падат от очите ми.
"Къде си Джънгкук"