𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

49

Джънгкук започна да тича със всичка сила към апартамента ви, докато дъжда около него се засилваше.
След няколко минути вече бе стигнал...
"Т/И? Т/И къде си? Моля те покажи се" викаше Кук, но така и не получаваше отговор. Претърси всички стаи като накрая отстанови, че ти изобщо не си там. В момента освен тъга той изпитваше и голямо притеснение.
'Къде ли може да е тя? Навън има буря и е късно вечерта, надявам се да не е направила някоя глупост. Само аз съм виновен'обвиняваше се Куки докато най-сетне разбра къде може да си отишла
"Парка..."
Той напусна апартамента и отново започна да тича през дъжда. Като стигна на желаното място Джънгкук видя, че е напълно празно. Обикаляше наоколо вече час, но изведнъж видя някаква малка фигура да стои до познатия за него фонтан. Той веднага те разпозна.
"Т/И.." прошепта и пристъпи леко към теб.
"Дойде?" каза му ти все още гледайки към фонтана.
"А-аз...не знам какво да кажа Т/И. Съжалявам бях ужасно глуп-"
"Няма смисъл да се извиняваш Джеон. Разбирам те, имаше по-важни неща за които да мислиш тази седмица и е нормално да забравиш една обикновена дата" прекъсна го тихо
"Не говори така, ти си най-важното нещо за мен. Ако можех да върна времето щях-"
"Но не можеш, няма как да промениш действията си..." отговори му със спокоен глас.
"Моля те, не се дръж така. Развикай се, покажи ми колко си ядосана." молеше те той докато сълзите се стичаха по лицето му заедно с дъждовните капки
"Но аз не съм ядосана Джеон...аз съм наранена. И в момента единственото, което искам е да ме оставиш сама" говореше все така тихо ти
"Н-не, не казвай това. Как мога да те оставя, ти си смисъла на живота ми. Обичам те!" продължаваше да те моли Кук. Ти се усмихна тъжно...
"Но не съм сигурна дали аз искам да те обичам все още" думите ти оставиха Джънгкук шокиран.
"Т-Т/И...к-какво имаш предвид?" попита те уплашено.
"Изморих се от всичко това Джеон....първо Айрийн и Марк, а сега и Йери. Все има някой, който застава между нас. Писна ми да плача и да се измъчвам, именно заради обичта ми към теб! Може би, ако залича тези чувства най-накрая ще изпитам спокойствие." говореше като лицето ти се мокреше от сълзите ти. Джънгкук се опита да ги изтрие с пръсна си, но ти се отдръпна рязко от него. След това извади нещо от джоба си и му го показа.
"Знаеш ли какво е това Джеон?" запита го, което остави Кук озадачен..
"Монета?"
"Да, и познай какво? Аз все още не съм си пожелала нищо от този фонтан. Ти успя, но когато дойде моя ред Йери се появи и ме прекъсна. Сега имам шанс да го направя" усмихна се отново ти, но бе ясно, че това е болна усмивка...
"Е, к-какво искаш?" плахо попита Кук
"Искам и двама ни далеч от живота на другия. Любовта ни само ни наранява" обясни му и хвърли монетата, но преди тя да падне във фонтана Джънгкук я хвана. Доближи се до теб и между телата ви имаше милиметри разтояние.
"Щом наистина искаш това, тогава ме погледни в очите и ми го кажи...Ако сърцето ти не ме желае близо до теб, тогава ще си вървя...."