𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

20

С Юнги бяхте пред увеселителния парк и видяхте, че приятелите ви чакат на входа.
"Юнги, Т/И! Най-накрая дойдохте"
"Чакаме ви от час, дано имате добро оправдание"
"Мислехме, че сте умряли по пътя"
"Защо се забавихте" засипваха ви с въпроси БТС
"Т/И, добре ли си? Очите ти са червени, да не би да си плакала? Случило ли се е нещо?" попита загрижено Лиса
"Спокойно Лиса, добре съм. Всичко е наред."
"Хора, стига сме си губили времето с празни приказки и нега влизаме вече. Хайде, ЖИВО ЖИВО!" изкомандва развълнувано Хоби
"Моля ви, нека някой му залепи устата. Няма да издържа плямпането му още дълго" каза Шуга и всички започнахте да се смеете. Момчетата и Лиса се запътиха към атракциите и ти се канеше да ги последваш, когато...
"Т/И, може ли да поговорим?" попита Джънгкук като хвана ръката ти
"Да, какво има?"
"Ами, исках да се уверя, че си добре. Вчера изглеждаше тъжна и се притесних. Нещо случило ли се е? Някой направил ли ти е нещо? Сехун нали, пак те е тормози-" преди да довърши ти го прекъсна с целувка. Уви ръцете си около врата му и го придърпа към теб.
"Добре съм. Няма нужда да се притесняваш"отговори спокойно ти след като прекрати целувката
"Сигурна ли си? Можеш да ми кажеш, ако имаш про-" за да спре ти пак го целуна.
"Знаеш ли, че задаваш много въпроси? Какво ще кажеш да спреш да се паникьосваш и да избереш на коя атракция да отидем първо?" след като попита това на лицето на Джънгкук се показа дяволска усмивка
"Добре тогава.....избирам....КЪЩАТА НА УЖАСИТЕ" извика развълнувано той
"А-аз не мисля, че е д-добра идея" заекмаше от притеснение ти
"Някой май го е страх?"
"М-мен, не ме е с-страх. Хайде на вървим"
Двамата тръгнахте към къщата на ужасите. Тъкмо се канехте на влезете, когато някой се блъсна във вас. Това беше Хоби
"Каквото и да правите, не влизайте вътре. Ужасно е,
УЖАСНО! Махам се от тук" каза той и започна да тича към изхода на парка
"Д-джънгкук, с-сигурен ли си, че искаш да влезем?" Попита ти още по-притеснено
"Спокойно Т/И, аз съм с теб. Няма причина да се страхуваш. Хайде, наш ред е" отговори той като хвана ръката ти и те вкара в къщата
~20 минути по-късно~
"Казах ти, че няма да е страшно" обеди те Кук като излизахте
"Ти шегуваш ли се с мен?!Мисля, че ми остана травма за цял живот. Не ми говори повече!"нацупи се ти и си тръгна от него
"Стига Т/И, не знаех, че ще се изплашиш толкова. Извинявай."викаше Джънгкук докато тичаше към теб
"Казах да не ми говориш"
"Остави ме да кажа само едно нещо и след това ще замълча"
"Охх, хубаво. Какво има?" попита радразнено ти като се обърна към него. Той се доближи до теб и те прегърна
"Обичам те" прошепна нежно Куки в ухото ти и те целуна по бузата"Ее, прощаваш ли ми сега, любов?"
"Ъъъъ, добре. Но това е последния път в който ти се разминава"предупреди го ти преди да отвърнеш на прегръдката му
"Не искам да развалям хубавия ви момент, влюбени гълъбчета, но е време да се прибираме."каза Намджун докато останалите момчета се смееха.