𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

22

"Май развалихме момента, а?" засмя се неловко Джимин
"Давам Ви 5 секунди преднина, а след това....ще стане лошо" предупреди ги Кук и започна да отброява"5...4...3...2...1"
"БЯГАЙТЕ, БЯГАЙТЕ ЗА ЖИВОТА СИ" извикаха всички и започнаха да тичат из училището. Ти беше останала сама в класната стая, когато на вратата се показа Лиса
"Казах ти, че ще те покани" каза усмихнато тя
"Така ми изглежда или ти си знаела за цялата тази изненада" попита я внезапно
"Не само знаех, ами дори дадох идеята" отговори Лиса и започна да подскача радостно наоколо, което те накара да се засмееш
"Ами ти?"
"Аз....какво?" запита учудено тя
"С кой ще отидеш на бала"
"Ами...има голяма вероятност Ви да ме е попитал дали искам да съм негова.....дама" отговори Лиса и се изчерви
"И двете имаме мечтаните си кавалери! Бала се очертава да мине идеално. Нямам търпение"
~Месец по-късно~
Ти беше в своята стая и оправяше грима си, когато..
"Т/И, ако не си готова до 10 минути, ще си търсиш друг превоз до балната зала" извика Юнги от долния етаж
"Хей, успокой се и ме остави да се гримирам. Почти свърших" отвърна му ти
"Повтаряш това от 2 часа и още не си излязла от стаята си"
"Брато, за разлика от теб аз имам пакана за бала и естествено, трябва се постарая да изглеждам възможно най-добре" обясни му раздразнено ти
"Кой е казал, че нямам покана!!??" попита Юнги
"Ами добре тогава. Кажи ми с кой ще отидеш?"
"Аз-"
"И да сме на ясно...Хоби не се брои" прекъсна го ти
"...."
"Така си и помислих" засмя се и продължи да се гримираш. След няколко минути беше готова и се огледа за последен път в огледалото...
"Изглеждаш очарователно, миличка" каза майка ти и влезе в стаята
"Б-благодаря...."
"Сега свали този принцески костюм и се приготви, защото ще изпуснеш полета си" нареди тя
"За к-какво говориш." попита я притеснено ти
"След час заминаваш за САЩ" отговори спокойно майка ти
"КАКВО!?Но днес е балът ми. Не мога да замина!"
"Мисля, че се разбрахме миличка. Заминаваш сега или....искаш да се омъжиш?" попита тя със самодоволна усмивка
"Ти н-не можеш да го направиш. Джънгкук ще ме очаква в балната зала заедно с всичките ми приятели"
"Въпроса е приключен. Сега се преоблечи. Аз вече събрах багажа ти" заповяда тя и излезе от стаята. Знаейки, че нямаш избор ти събра багажа си и се преоблече,докато сълзите падаха от очите ти. След няколко минути слезе на долния етаж
"Най-накрая Т/И. Може ли да тръгваме веч-" Юнги спря, когато те видя."Т/И....какво става? Къде е роклята ти? И з-защо плачеш" попита той и те прегърна
"Заминавам, Юнги..." каза тихо ти
"Какво?.."