𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

23

"Какво?.." попита Юнги и те прегърна още по-силно
"Това, което чу. Тя заминава" отговори внезапно майка ти и слезе по стълбите
"Ти шегуваш ли се с мен?! Не можеш да го направиш. Днес е балът й." развика и се Шуга
"Мога и още как. Да вървим Т/И" каза тя и те поведе към колата. В следващия момент те вкара вътре и двете тръгнахте.
"Т/И!" викаше брат ти докато тичаше след автомобила ви, но скоро го изгуби от погледа си. Юнги падна на земята а започна да плаче.
"Аз съм ужасен брат...не можах да я спра, Т/И. Оставих я да те отведе от тук. От твоите приятели, от Джънгкук и от мен..прости ми" обвиняваше се той докато избърсваше сълзите си
~в колата~
"Върни ме обратно! Не можеш да ме водиш против волята ми" викаше ти
"Имахме сделка, миличка. Ти сама избра този вариант" отговори майка ти
"Мразя те, ти си най-ужасния човек, който познавам. Никога не те е било грижа за мен и моите чувства. Най-важното за теб са бизнеса и парите"
"Не го отричам. Сега млъкни и ме остави да шофирам" каза все така спокойно тя, докато думите й разбиваха сърцето ти.
Минаха се 10 минути и вие вече бяхте на летището.
"Полетът ти тръгва скоро. Няма ли да се сбогуваш с майка си?" Попита те с дяволска усмивка
"Щях, ако имах майка" отговори ти и в следващия момент усети как ръката й те удря силно през лицето.
"Ти неблагодарно момиченце, внимавай как ми говориш" извика ядосано тя
"Не ме е страх от теб. Сега ако ме извиниш трябва да тръгвам. Ще изпусна полетът си" отговори й студено ти и се запъти към самолета
~в същото време~
Юнги тъкмо беше пристигнал в балната зала, но видът му никак не беше празничен. Костюмът му бе в прах, очите му-червени от дългото плакане, а лицето му изпълнено с тъга и безнадеждност.
"Юнги, най-накрая дойде. Мислех, че ще си тук на време за бала другата годи-" Джимин спря като видя, в какво състояние е приятелят му
"Лол, какво се е случило с теб?" попита Намджун, но не получи никакъв отговор
"Какво има Шуга? Станало ли е нещо и....къде е Т/И" намеси се плахо Джънгкук
"Т-тя....тя замина....и аз не успях да направя нищо" каза накрая Юнги и отново започна да плаче
"Какво имаш предвид под 'тя замина'. По-добре веднага да ни кажеш какво става?" включи се Хоби. Всички седнаха и започнаха да слушат разказа на Юнги. След като им сподели цялата история, между момчетата настана тъжно мълчание. Джънгкук бе свил ръцете си в юмруци и в очите му се четеше невъобразим гняв
"Джънгкук, т-ти добре ли си?" попита тихо Джин
"Ключове.."
"К-какво"
"ДАЙ МИ ТЪПИТЕ КЛЮЧОВЕ ЗА КОЛАТА"извика бясно Кук. Вече взел ключовете, той се качи в автомобила и започна да кара към летището
"Идвам Т/И..."