𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

21

Мина се месец и ти все още не беше готова да съобщиш на приятелите си за наближаващото ти заминаване. Те винаги бяха до теб и това те караше да забравяш в каква ужасна ситуация се намираш. От друга страна имаше и още едно нещо, което доста те тревожеше....балът наближаваше, а Джънгкук още не те беше поканил...
~В училище~
Часът тъкмо щеше да започне и с Лиса се запътихте към класната стая
"Еее, Джънгкук покани ли те вече?" попита внезапно Лиса
"Ами....още не е, но сигурно ще го направи...надявам се" отговори леко обезнадеждено ти
"Няма причина да се тревожиш Т/И. Джънгкук е влюбен в теб, със сигурност ще те попита скоро. Просто му дай време"
"Предполагам, че си права"
"Естествено, че съм. Сега да влизаме в час, защото ще закъснеем"
Вие влязохте в класната стая, но вътре беше съвсем тъмно.
"Лиса, знаеш ли какво се случва?" попита ти, но като се обърна видя, че бе останала сама. Наоколо още цареше мрак и ти все повече се чудеше какво става. След няколко минути лампите се включиха и видя, че Джънгкук седи пред теб. На лицето му бе изписана голяма усмивка, но също и лека нервност. Той започна да се приближава до теб и изведнъж...
"Т/И, последните 2 години с теб бяха невероятни. Ти си най-доброто, красиво и умно момиче, което познавам. Откакто те видях си представях идеалния начин по който да те попитам това. И ето ни тук сега..." спря той и ти даде една ярко червена роза. Неусетно от очите започнаха да падат сълзи, но този път те не бяха тъга, а от радост
"Остава ми само да те попитам. Би ли ме направила най-щастливото момче в училище като дойдеш на бала с мен, Т/И?" попита Куки като чакаше с нетърпение твоя отговор.
"Това е най-милото нещо, което някой ми е казвал....аз...разбира се, че ще дойда на бала с теб. Обичам те, Джънгкук"каза ти и го прегърна
"И аз те обичам, любов. Оу щях да забравя. Имам нещо за теб" съобщи той и извади една малка кутия от джоба си.
"Затвори очи" подкани те и ти го послуша. След това усети как ръцете му докосват врата ти. В следващия мик отвори очите си и видя красива сребърна огърлица, на която висеше буквата 'J'.
"Така, дори и да не сме на едно и също място ще имаш частица от мен. Както и аз от теб..." Джънгкук показа ръката си, на която имаше гривна с буквата 'Т'.
"Може да се каже, че сме свързани"каза той и бавно се наведе към теб като сля устните ви в целувка. Това беше най-хубавия момент в живота ти
"Ура,Т/И се съгласи. Това значи, че ще отидат заедно на бала, нали?"
"Лол Ви, как стигна до този толкова умен извод. Ти си гений"*сърказъм*
"Момчета, спрете да спорите. Ще ни чуят"
Тези гласове прекъснаха целувката ви. С Джънгкук отворихте вратата на класната стая и в този момент БТС паднаха на пода пред вас
"Май развалихме момента, а?" засмя се неловко Джимин