𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

15

"Това е за Т/И" каза Джин като изрита Сехун
"Това е за Джънгкук" допълни Джимин и го удари в корема
"Това е, защото се опита да ги разделиш" прибавиха Намджун и Хоби като блъснаха Сехун до стената
"Надявам се, че разбра мъничкия ни намек. СТОЙ. ДАЛЕЧ. ОТ. ТЯХ!!" довърши Ви като го удари за последно. След това момчетата излязоха от стаята.
"Хора, това не е достатъчно наказание за подлец като него" изтърси изведнъж Джимин
"Ами набихме го, какво друго да направим?" попита Джин
"Сетих се....защо не го заключим тук...една вечер в училище няма да му навреди" предложи Ви и се усмихва зловещо
"Съгласни" извикаха всички заедно като заключиха вратата и напуснаха училището
~в същото време в парка~
"Еее, спомняш ли си нещо?" попита притеснено Кук
"Аз-аз....."плачеше ти "Не...не си спомням нищо...абсолютно нищо"
"Н-но как?" обезнадежди се Кук
"Джънгкук като виждам това разбирам, че всичко е истина. Явно аз съм твоя приятелка и наистина искам да си спомня. Искам да знам какво се е случило тези 2 години между нас, но....но не мога. Всичките ми спомени с теб са покрити в мъгла" каза ти, продължавайки да плачеш
"Спокойно, ще си спомниш. Ще намерим начин да го направиш" успокояваше те той
"Как? Щом дори това не помогна не знам кое ще може? Съжалявам Джънгкук, явно никога няма да възвърна паметта си напълно" отговори му ти и започна да ходиш към изхода на парка
"Т/И, почакай. Има едно нещо, което ни остава да опитаме." щом чу това ти спря и се обърна озадачена към него. Джънгкук бавно се доближи до теб
"Какво? Какво е това нещо"
"Това!" каза той и те целуна. В следващия момент те придърпа към него и направи целувката дълга и нежна. Докато се наслаждаваше на момента в съзнанието ти започнаха да нахлуват различни картини и събития. Между тях имаше едно общо нещо....всичките бяха с теб и Джънгкук. Изведнъж усети невъобразима болка в главата си, което те накара да се отдръпнеш от Куки
"Т/И, добре ли си? Т/И?!" викаше притеснено той
"Джънгкук....главата ми....боли ме" каза ти като се опитваше да запазиш баланса си
"Бързо, да отидем в болница!" нареди той и започна да тича с теб към болницата
Когато стигнахте, медицинския екип те настани бързо в една стая. Джънгкук чакаше отпред, когато видя познато лице. Това беше доктора, който се грижеше за теб миналия път
"Докторе, какво става? Всичко наред ли е с Т/И?Ще се оправи, нали?" питаше притеснено Кук
"Пациента е получил главоболие поради неочакваното възвръщане на спомените от тези две години. Тъй като събитията са били шокиращи за нея, мозъка и се е натоварил. Но сега тя е стабилизирана и е добре" обясни доктора
"Значи ми казвате, че тя вече си спомня всичко?" попита радостно Джънгкук. Доктора кимна в знак на съгласие
"Може ли да я видя?"
"В момента спи, но можеш да влезеш при нея" каза доктора и напусна
Джънгкук леко отвори вратата на стаята и седна на един стол близко до леглото ти.
"Т/И, навярно сега не можеш да ме чуеш, но исках само да кажа, че съжалявам. Съжалявам, че не ти повярвах в онзи ден в парка. Заради мен ти получи амнезия, заради мен изтърпя всички тези неща. Обещавам, че вече ще ти вярвам винаги и ще бъда до теб, за да те пазя. Обичам те Т/И"
"Дж-джънгкук?...."