𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

53

"Аз и ти отиваме на меден месец"
"Н-но къде?" изненада се ти
"На остров Джеджу" щом чу това на лицето ти се появи голяма усмивка. През целия си живот мечтаеше да отидеш там и сега благодарение на Джънгкук най-накрая можеше да го направиш.
"Кога заминаваме" попита го щастливо
"След два дни....така че по-добре започни да се приготвяш" посъветва те Куки, а в следващия момент ти го прегърна силно...
"Благодаря, че правиш това за мен, любов"
"За теб съм готов на всичко, Т/И. Това е най-малкото, което ти дължа за цялата ти подкрепа и обич през тези години" каза той и отвърна на прегръдката ти.
~Два дни по-късно~
"Побързай, Т/И. Ще изпуснем полета" извика нетърпеливо Куки от хола. Ти беше във спалнята ви и тъкмо приключваше със събирането на багажа.
"Идвам, любов" каза и отиде при него. Двамата напуснахте апартамента и се запътихте към летището.
~час по-късно~
Вече беше време за полета и с Джънгкук се качихте в самолета. Докато се радвахте на компанията си, при вас дойде едно момиче...
"Извинявай, но с приятелките ми не можехме да не забележим, че ти си Джънгкук от БТС. Би ли дошъл да се снимаш с нас, ще отнеме само няколко минути?" попита го като направи кучешки очи. Кук погледна към теб с въпросително изражение...
"Любов, проблем ли ще е, ако отида?"
"Разбира се, че не. Все пак те са твои фенове, не трябва да ги разочароваш. Върви!!" каза с усмивка и тогава момичето поведе мъжа ти нанякъде. Ти остана сама и затова реши да се полюбуваш на хубавата гледка. Докато гледаше през прозорчето на самолета, усети, че някой те наблюдава. Щом се обърна, видя момче,което ти се усмихваше самодоволно....
"Здравей, красавице. Трябва ли ти компания? Аз съм Джаксън и съм на твое разположение" представи ти се
"Благодаря, но не съм заинтересована" отвърна му студено
"Сигурна ли си? Изглеждаш самотна" с тези думи той седна до теб
"Повярвай ми, не съм. Имам придружител"
"Така ли?" попита те като доближи лицето си до твоето"И къде е той?"
"Точно зад теб" каза някакъв глас, който ти веднага разпозна....Джънгкук?
Джаксън се обърна към него и го погледна раздразнено.
"Ти пък кой си?"
"Би трябвало аз да те попитам това....Кой си ти и какво правиш със съпругата ми?"ядосано повиши тон Кук като стисна юмрука си
"Просто й правя компания" отвърна Джаксън и се усмихна дяволито
"Като неин съпруг това е моя работа"
"Щом е така, защо си я оставил сама?" заяде се непознатия
"Е, сега съм тук и мисля, че ти трябва да си вървиш" отговори Кук като едва се сдържаше да не го удари..
"Хубаво, надявам се пак да те видя, красавице. Приятен полет" сбогува се Джаксън,намигна ти и се върна на своето място. Куки седна до теб и те прегърна...
"Съжалявам, не трябваше да отивам" извини ти се той и сгуши главата си във врата ти.
"Всичко е наред" успокои го ти
"Не, не е...ако не бях дошъл на време този можеше да ти направи нещо. Прости ми"
"Но ти се появи в точния момент. Знам, че винаги ще си тук, когато имам нужда" каза му и го целуна по бузата.