𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

17

Часовете свършиха и двамата с Джънгкук напусвахте училище.
"Еее, готова ли си за срещата ни, любов?" попита развълнувано Куки
"Ъмм, д-да, г-готова съм" отговори несигурно ти
"Т/И, знам, че вече те попитах веднъж, но сигурна ли си, че си добре? Изглеждаш разстроена" каза Джънгкук с притеснение
"Всичко е наред, просто съм уморена. Това е" излъга ти
"Знам какво ще ти помогне, малко КАФЕ" извика Куки и те поведе към кафенето
~В кафенето~
Мина се час и двамата още седяхте на една маса до прозореца в кафенето. През повечето време Джънгкук ти разказваше забавни истории с него и БТС, а ти стоеше мълчаливо. Личеше си, че съзнанието ти беше някъде другаде. Изведнъж някой прекъсна размишленията ти...
"Т/И, сигурна ли си, че си добре? Не си казала и една дума откакто седнахме тук. Обикновено ти си тази, която говори постоянно, но днес е различно.... Какво става, любов?" Попита загрижено Куки
"Казах ти, просто съм уморена. Трябва ми малко почивка и утре всичко ще е наред." отговори му ти, но бе ясно, че лъжеш.
"Добре тогава, нека те изпратя до дома ти, за да поспиш. Ще продължим срещата си някой друг път, когато се чувстваш по-добре" посъветва те Кук
"Благодаря, любов"усмихна се ти и двамата се запътихте към дома ти.
След час вие вече стояхте пред входната ти врата.
"Радвам се, че ме изпрати Джънгкук. Беше много мило" каза ти и целуна Джънгкук по бузата
"Няма защо, любов. Знаеш, че винаги ще съм насреща за теб" усмихна се той. Ти отключи вратата и бе готова да влезеш, когато
"Ъъм, Т/И? Преди да си тръгна исках само да знаеш, че ако имаш някакъв проблем можеш винаги да разчиташ на мен. Само ми кажи, ако нещо не е наред" каза Куки и си тръгна. Ти затвори вратата след него и седна на пода. Всичките ти потиснати чувства от днес излязоха на яве, съпроводени от много сълзи.
"Джънгкук, как мога да ти кажа какво не е наред, след като най-накрая всичко между нас се оправи? Ако разбереш ще си съсипан" прошепна ти и продължи да плачеш
~Ретроспекция~
" Госпожице Т/И, бихте ли дошли в офиса ми. Трябва да поговоря с вас" каза директора, който досега седеше тихо зад вас.
"Разбира се господине. Връщам се след малко, Джънгкук" извести ти и влезе в кабенита на директора.
"Е, за какво искахте да говорите с мен, господине?" попита ти, когато остана сама с директора
"Виж Т/И, един от най-елитните университети в САЩ набира ученици от различни държави и се оказа, че ти си една от избраните. Вече съобщихме на майка ти и тя подписа всички нужни документи. Така че е официално. След 2 месеца, когато завършиш училишето тук, ще заминеш за САЩ. Поздравления!" съобщи радостно директора, но ти не изглеждаше много щастлива. Да учиш на друг континет значи да си далеч от всичките си приятели също така и от..........ДЖЪНГКУК!!!??
"А-ами, ако не и-искам да уча там" попита притеснено ти
"Оу, съжалявам Т/И. Майка ти вече подписа всичко и ти нямаш право на избор. А и това е много добра възможност за теб" отговори директора
'Възможност, която ще държи мен и любовта на живота ми в различни части на света' помисли си ти