𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

27

~В САЩ~
Сградата в която работеше беше един от най-големите небостъргачи в града. От него се откриваше красива гледка към океана, която те караше да се отпуснеш и забравиш за всичко.......но не и този път. Ти бе в офиса си, заобиколена от десетки документи. Напрегната от цялата работа, не забеляза, че Марк стои пред теб.
"Ъмм, Т/И? Чакам да ме видиш вече от час. Ако си заета ще дойда друг път.....на Коледа например?" каза той и започна да се смее
"МАРК? Не знаех, че си тук" отговори стреснато ти
"Ами да, ако знаеше би ми предложила нещо за пиене. Обезводних се докато те чакам да ми обърнеш внимание"
"Съжалявам. Кажи ми,какво има? Нещо станало ли е?" попита го притеснено
"Всичко е наред, просто шефа ме помоли да ти кажа, че иска да отидеш в кабинета му" обясни прото той
"Благодаря, че ми каза" след като каза това изтича до офиса на шефа си. Беше пред вратата и почука плахо
"Влез" чу се глас от вътре и ти го послуша.
"Викали сте ме"
"Оу, Т/И! Да, исках да говоря с теб"
"За какво?" попита го озадачено
"Виж, тъй като ти си най-добрия ми работник, реших, че си подходяща за това" започна той
"За кое?"
"Една компания в Корея има спешна нужда от мениджър. Мисля, че ти си идеална, все пак си родена там.....А и клиент ще ти е една от най-известните кпоп групи и ако ги поемеш това ще донесе голяма популярност на нашата фирма. Е, какво мислиш?" попита направо шефът ти
'Да се върна в Корея... значи, ще мога пак да видя Джънгкук. Това е всичко, което искам' помисли си ти
"Съгласна съм"
"Наистина!? Това е чудесно. Заминаваш утре сутрин" каза развълнувано той
"У-утре сутрин, това не е ли твърде с-скоро?" попита ти, но осъзна, че шефа ти вече не е в стаята
"Еее, явно заминаваме?" обърна се и видя Марк, който се подпираше на стената усмихнат
"Ние?" обърка се ти
"Да, ние. Да не си мислеше, че бих те оставил да заминеш сама, идиотче. Идвам с теб. Сега се прибери и си събери багажа, защото имаш малко време. Хайде, живо" изкоманда Марк
"Да, сър" засмя се ти и напусна офиса, отправяйки се към къщата си. Когато се прибра набързо събра багажа си и си легна.
"Най-накрая имам шанс да те видя отново Джънгкук" прошепна ти и заспа
На следващата сутрин, се събуди рано и започна да се оправяш за полета си. След час беше готова и чу чукане на входната врата. Отвори и......
"Добро утро, идиотче. Готова ли си да тръгваме?" Попита сладко Марк
"Разбира се, да вървим" отговори и започна да го дърпаш. Качихте се в колата и се запътихте към летището
~На летището~
"Моля пътниците за полета САЩ-Южна Корея да се качат в самолета" съобщи един от служителите. С Марк се настанихте и започнахте да чакате излитането. След няколко минути напуснахте САЩ. Докато гледаше през прозореца осъзна, че клепачите ти натежават. Марк те придърпа към себе си и постави главата ти на рамото си
"Полетът се очертава дълъг и доста изморителен. Защо не поспиш? Ще те събудя като стигнем, идиотче" предложи той, а ти кимна в знак на съгласие.