𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

47

~седмица по-късно~
Дните се минаваха и преди да усетиш вече бе понеделник-рожденият ти ден. Ти спря да говориш с Джънгкук след случката в ресторанта. Игнорираше всеки негов въпрос и го подминаваше, правейки се, че не се познавате. Йери гледаше как връзката ви се разваля и чакаше деня в който Кук напълно ще забрави за теб и ще отиде при нея.
Вече бе около 16:30 часа и ти четеше книга в хола, когато...
"Т/И? Все още ли не ми говориш?" попита Джънгкук като влезе в стаята. На лицето му се четеше тъга и голямо притеснение."Поне ми кажи какво се е случило?"
Той отново не получи отговор, но това не го разубеди. Куки искаше да разбере защо се държиш така и нямаше да се откаже толкова лесно.
"Моля те, само ми разясни какво направих"
Ти въздъхна и го погледна.
"Точно това е Джънгкук.....че нищо не си направил"
"Тогава защо си ядосана?"
"Не съм, просто в момента нямам настроение за разговори. Защо не се приготвиш, все пак трябва да играеш боулинг с Йери" отговори му студено ти
"Значи всичко е заради това?! Ревнуваш от нея" повиши тон Куки
"Не ревнувам"
"Напротив, държиш се така откакто тя дойде. Писна ми от твоето детинско поведение, не разбирам какъв е проблема, че Йери е тук! С нея сме само приятели"
"Само ти мислиш така. Ясно е, че тя те харесва и се опитва всячески да те отдалечи от мен! Защо не можеш да го проумееш?" извика ядосано ти
"Отново ли започваш? Йери единствено се държи мило, а ти й отвръщаш с презрение и злоба" защити я Кук
"Презлерие, злоба!?? Нищо не съм й направила! Не аз каня нечий съпруг на среща и то в ден като този" отговори като опита да сдържиш сълзите си
"Първо не е среща и второ...Ден като този? Не си спомням днес да има някакъв важен повод, който ме спира да се виждам с други освен с теб. Стига с тази егоистичност, Т/И" Кук веднага съжали какво е казал като видя изражението ти. Лицето ти бе мокро и по него се четеше болка и страдание. "А-аз....нямах това п-предвид. Извинявай"
"Няма смисъл да съжаляваш Джеон...прав си. Днес не е важен ден и аз не съм никоя да те спирам да се виждаш с приятелите си. Върви, забавлявай се" отвърна му и измести погледа си от него
"Т/И, наистина не исках да кажа то-"
"Отивай Джеон,просто отивай. Йери най-вероятно те чака в боулинг залата" ти отново го прекъсна като все още не гледаше в него
"Моля те, не се дръж та-"
"Искам да съм сама за малко...ще говорим после" изтри сълзите си и бавно излезе от стаята. Джънгкук реши, че ще е най-добре да ти даде време затова напусна апартамента...
Останала сама, ти нямаше какво друго да направиш освен да излееш всичките си чувства. Плака с часове докато изведнъж не чу на вратата да се чука.
"Сигурно Джънгкук се е сетил какъв ден е и се е върнал" каза си и лека усмивка се показа на лицето ти. За жалост тя изчезна, когато отвори вратата.....