𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

13

~седмица по-късно~
Днес те изписваха от болницата. Макар и възстановена физически, ти още не си спомняше много неща от тези две години. По време на лечението ти Лиса идваше всеки ден при теб и ти разказваше различни случки, за да те подтикне да възвърнеш паметта си. И честно казано това доста помагаше. Ти вече си спомняше повечето моменти с момчетата и най-добрата си приятелка, но имаше едно нещо, което не искаше да повярваш и то беше..........че си гадже с Джънгкук. Голяма пречка за това да си отвориш очите за истината бе Сехун, който отричаше фактите и те настроиваше срещу БТС и най-вече-Куки.
~В болницата~
Ти тъкмо напускаше болничната си стая, когато някой те хвана за ръката.
"Тръгваме ли, слънце" каза Сехун като се усмихна. Ти го погледна и кимна в знак на съгласие.
"Хей, знаеш ли кое ще те разведри. Да отидем на вечеря в любимия ти ресторант. Аз черпя." предложи той като двамата се отправяхте към изхода
"Защо не, ще се радвам да вечерям с гадже-"
"Т/И" някой те прекъсна като извика името ти. Ти се обърна и видя не кой да е, ами.......Джънгкук. Сега когато гледаше Сехун да държи ръката ти, в очите му се изпише невъобразим гняв, но и голяма тъга.
"Т-ти ще тръгнеш с н-него?" попита Кук
"Защо да не тръгне с мен? Все пак ми е гадже. И ако ни извиниш имаме планове и не можем да се насладим на твоята компания."отговори саркастично Сехун като те изведе от болницата. Двамата отново бяхте сами.
"Т/И, прибери се и се приготви. Ще не взема в осем, бъди точна слънце." изкомандва Сехун и се прибра. Ти тръгна към дома си. Докато се прибираше обаче усети, че някой те следва. Обърна се плахо и видя, че Джънгкук седи точно зад теб.
"Какво искаш от мен? Защо не спираш да ме следваш?" попита ядосано ти, но не получи отговор. Кук просто седеше там с наведена глава.
"Смяташ ли да ми отговориш?" продължи ти и се доближи до Джънгкук, но когато застана точно до него забеляза, че той........плачеше?
"Но ти...плачеш ли?" отново не получи отговор
"Добре, просто ми кажи какво искаш и ме остави намира"
"Ис-искам...д-да....искам да си спомниш" отговори накрая момчето и сълзите започнаха да се стичат още повече от очите му
"Аз, съм твоя приятел Т/И. Аз съм. Моля те, спомни си!!!"
"Не ти вярвам" каза студено ти и отново продължи пътя си. Прибра се и започна да се приготвяш за срещата ти със Сехун, но нещо друго повече вълнуваше съзнанието ти. Това беше Джънгкук...Не знаеше защо, но когато го виждаше да плаче, сърцето ти се късаше. Възможно ли е той наистина да е твое гадже?
~3 часа по-късно~
Ти тъкмо приключваше с грима си, когато на вратата се почука. Побърза да отвориш и видя Сехун, който стоеше пред теб с голяма усмивка на лицето си и красива роза в ръка.
"Лол, а си мислех, че розата е хубава" каза той като погледна дълбоко в очите ти
"Благодаря ти" отговори ти и се изчерви
"Еее, тръгваме ли?"
"След вас, мадам" извика шеговито Сехун и отвори вратата на колата си.
~в ресторанта~
Двамата седяхте и говорихте дълго време. Часовете минаваха и ти продължаваше да се усмихваш винаги когато погледнеш към Сехун. Увлечена в романтичната обстановка, не забеляза, че някой те наблюдаваше през прозореца на ресторанта.....
"Дори и да не ме помниш Т/И, аз винаги ще бъда до теб и ще те пазя. Обещавам" каза Джънгкук и погледа с насълзени очи към теб.