𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

2

~След училище~
Часовете свършиха и с Лиса се запътихте към изхода. Вие живеехте близо една до друга и затова винаги се прибирахте заедно. Тъкмо излизахте от училището когато чухте някой да вика имената ви.
"Т/И, Лиса"
Щом се обърнахте видяхте как Ви тича към вас с голяма усмивка.
"Оу, Ви. Здравей~" ти го поздрави мило.
"Здрасти Т/И. Здрасти Лиса"
"Оу....хмм....да.....хей....ЗДРАВЕЙ" извика накрая Лиса, която от отдавна си падаше по Ви и винаги, когато той я заговаряше тя изгубваше всичките си думи и не можеше да каже нищо. Ти се обърна към нея с "ти серозно ли" изражение и едва сдържаше смеха си. За момент настъпи неловко мълчание, докато изведнъж
"Ъм, може ли да се прибирам с вас? Мисля, че сме в една посока" попита Ви и тогава в ума ти се появи идея.
"Оу, съжалявам. Аз обещах на Джънгкук да се прибирам с него, но хей вие двамата може да тръгнете заедно" каза ти и намигна на Лиса.
"Ъм...аз...ти...той...да....защо не"отговори тя и погледна Ви, който и отвърна с мила усмивка.
След това двамата тръгнаха. Ти ги наблюдаваше как се отдалечават когато нещо покри очите ти и всичко стана черно. Това бяха нечии ръце.
"Познай кой е" попита някакъв глас зад теб. Ти се усмихна и каза
"Моето готино и мило гадже"
"Правилен отговор" отговори той и махна ръцете си от очите ти
"Не ме остави да довърша. Моето готино и мило гадже, КОЕТО ЩЕ УБИЯ, ЗАЩОТО БЛОКИРА ТЕЛЕФОНА МИ И ТАКА ПРОВАЛИ СОЦИАЛНИЯ МИ ЖИВОТ" извика ти и Джънгкук осъзна, че ако не направи нещо бързо това ще бъде краят му.
"Добре, добре. Съжалявам любов. Само не по лицето. Обещавам, че ще отблокирам телефона ти, но първо..."
"ПЪРВО КАКВО" прекъсна го ти.
Той се доближи до ухото ти и прошепна с усмивка
"Да отидем на среща" след това хвана ръката ти и те поведе на някъде....