𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

16

"Дж-джънгкук?...." прошепна ти като бавно отвори очите си
"Т/И ти си будна! Добре ли си? Да извикам ли доктора?" притесни се Кук като се запъти към вратата
"Добре съм.....просто....може ли да останеш с мен за малко" помоли ти. Джънгкук се усмихна и кимна в знак на съгласие
"Знам, че момента не е подходящ и навярно си много уморена, но просто трябва да попитам. Т/И, спомня-"
"Да Джънгкук, спомням си всичко. Спомням си как Сехун разби сърцето ми, как ти разкри чувствата си към мен. Помня всяка наша среща и целувка......но също помня и как се държах с теб тези седмици...аз-аз не те изслушах, не ти дадох шанс да ми обясниш. Навярно ме мразиш" каза ти и започна да плачеш.
"Ти не си виновна Т/И. Сехун те настрои срещу мен. Не се обвинявай"успокои те той и те прегърна.
"Нека си вървим от това място. Ще те заведа у вас, за да можеш да си починеш" предложи загрижено Куки и двамата тръгнахте.
~На следващия ден~
Ти вървеше по коридора с 6 големи книги в ръцете си. Изведнъж голяма тълпа от хора мина покрай теб, което те накара да изпуснеш книгите на земята. Докато ги събираше някой се наведе и започна да ти помага. Ти погледна към въпросния човек и разбра, че това е.......СЕХУН?
"Заповядай" каза с нежна усмивка той и ти подаде една от книгите
"Нямам нужда от твоята помощ. Просто се махни" отвърна студено ти и огледа Сехун. Той беше в синини и външния му вид не бе най-добрия за училище. "Какво ти се е случило?" продължи ти
"Оу, това ли. Не е нищо важно. Виж Т/И исках да поговорим."
"Няма за какво"
"Моля те, просто ме остави да довърша. Съжалявам, че ти причиних всичко това. Просто мисълта, че вече не си моя приятелка ме подлудява. Обичам те Т/И, обичам те много. Бих направил всичко да си щастлива и ако това значи, че-че трябва да те п-пусна, то добре. Дано Джънгкук успее там, където аз не можах. Обичам те Т/И и съжалявам" каза той и избърса сълзите от очите ти. След това напусна. Чувайки тези думи, сърцето ти се късаше. Не можеше да помръднеш от мястото си. Докато стоеше така, някой постави ръце около талията ти.
"Добре ли си, любов" попита тихо Джънгкук
"Д-да, п-просто...."
"Видях Т/И, видях и чух всичко. Спокойно. Аз съм до теб. На твоя страна сега и завинаги." продължи той и те целуна по бузата
"Блягодаря Джънгкук. Ти си страхотно гадже. Знаеш го, нали?" усмихна се ти и се обърна към него
"Знам, знам. Просто съм идеален. Ще имаш ли против, ако това страхотно гадже те изведе на среща" попита и показа заешката ти усмивка
"Ни най-малко. С радост ще дойда"развълнува се ти
"Госпожице Т/И, бихте ли дошли в офиса ми за малко. Трябва да поговоря с вас" каза директора, който досега седеше тихо зад вас.
"Разбира се господине. Идвам след малко, Джънгкук" извести ти и влезе в кабенита на директора.
~10 мин по-късно~
Ти излезе от кабинета и нека кажем, че настроението ти не беше най-доброто.
"Хей, Т/И. Тръгва ме ли? Ще закъснеем за часовете" попита Джънгкук
"Д-да....да вървим"
"Добре ли си?"
"Ъъм.....да,просто съм малко уморена." Излъга ти и се усмихна леко
"Е добре тогава. Аз ще тръгвам, ще се видим после, любов" каза Джънгкук и двамата тръгнахте към класните си стаи