𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

50

"Щом наистина искаш това, тогава ме погледни в очите и ми го кажи...Ако сърцето ти не ме желае близо до теб, тогава ще си вървя...."
"А-аз.....аз" започна ти, но не успя да довършиш.
"Хайде, не е толкова трудно, Т/И. Просто ме изгони, нали искаш да приключим всичко" подканваше те Джънгкук и все повече се приближаваше до теб. Ти стоеше безмълвна и се стараеше да избягваш погледа му. Настана минута мълчание, докато изведнъж...
"Не можеш, нали?" запита те Кук и усмивка пълна с надежда се изписа на лицето му.
"М-мога!!!" противи се ти
"Давай тогава, кажи го"
"А-аз....а-аз" отново заекваше
"Ти какво?" подразни те Куки докато все още те държеше близо до него.
"А-аз...не мога" примири се и в следващия момент започна да плачеш. Джънгкук те прегърна и постави главата си на рамото ти.
"Знам..." каза тихо той в ухото ти, притискайки те още по-близо до него. Дъжда се усилваше, но вие не помръдвахте от местата си. Незнайно как, този парк винаги изкарваше добрите и лошите страни във връзката ви. Тук започна всичко, тук признахте любовта си и сега отново тук, показахте колко много държите един на друг.
Минаха се минути и накрая Джънгкук плавно се отдалечи от теб. Това те остави леко учудена, но следващото му движение накара сърцето ти да забие сълно. Кук свали якото си и внимателно го постави около теб като през цялото време показваше своята заешка усмивка. Ти погледна в очите му докато хиляди въпраси се въртяха в главата ти..
'След всичко, което направих, все още си загрижен за мен. Аз те нараних толкова с думите си, а ти отново ми огвръщаш с доброта. Защо, Джънгкук? Защо правиш това?'
"Защото те обичам, Т/И" отговори той все едно туко що бе прочел мисли ти.
"Но...ти как?" изненада се, а Кук ти отвърна с леко засмиване.
"Може никога да не бъда перфектния съпруг....но има едно нещо, което правя по-добре от всеки друг в този свят. Познавам те, Т/И.....Когато те погледна, не са ми нужни думи и знаци. В очите ти намирам отговора на всичко и винаги знам как се чувстваш и за какво си мислиш"обясни той и продължаваше да си усмихва.
"Ти вече си" отговори му
"Какво?"
"Перфектният съпруг"поясни и в този момент усмивката на Джънгкук изчезна. Очите му пак се напълниха със сълзи.
"Не, не съм. Ако бях, а-аз...нямаше да забравя дата като тази"
"Кой е любимият ми цвят Джънгкук"
"М-моля? Ч-червеният...но защо ме питаш?"
"Къде и в колко часа беше първата ни среща" продължаваше ти, игнорирайки въпроса му.
"Китайския ресторант в 19:30"
"Какво ми подари тогава"
"Букет от 7 червени рози"
При последните му думи ти се приближи и го прегърна.
"Това, че помниш тези дребни неща, е най-добрият подарък за рождения ми ден, който мога да получа. Благодаря ти!" каза му и след това сля устните ви в нежна и дълга целувка. Като се отделихте един от друг, ти допря главата си до тази на Кук...
"Обичам те" прошепна му
"И аз те обичам, Т/И"