𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

11

Минаха се 2 седмици и ти все още беше в кома. БТС и Лиса идваха на свиждане всеки ден, надявайки се, че си се събудила, но уви това така и не ставаше. Джънгкук те гледаше през прозореца, защото се чувстваше толкова виновен за състоянието ти, че не можеше да се изправи пред теб. Той стоеше в болница денонощно като през повечето време плачеше или се обвиняваше.
~В болницата~
Докато Джънгкук гледаше през прозореца на стаята ти, някой го потупа по рамото. Когато се обърна той видя, че това са БТС
"Стоиш тук от дни. Ние ще останем да я наглеждаме, а ти отиди да си починеш"каза загрижено Хоби
"Благодаря, но всичко е наред. Не искам да се прибирам, а да остана тук с нея" отговори тихо Джънгкук с наведена глава.
"Сигурен ли си? Все пак ти седиш тук постоянно. Някой от нас може да те замести поне за един ден" добави Намджун
"Няма нужда. Ще се прибера, но когато тя се събуди и знам, че не е в опастност. Не мога да я оставя сега, когато има шанс да не ожи-"
"Разбира се, че ще оживее. Тя е най-силното и упорито момиче, което познаваме. Няма да спре да се бори. Ще видиш, скоро ще се събуди" прекъсна го Шуга
Джънгкук вдигна плахо главата си и погледна БТС с насълзените си и почервенели от притеснение очи
"Тя ще се оправи нали? Нищо лошо няма да се случи с нея" попита Кук
"Естествено, че ще се опра-"
"ТИ" извика някой като прекъсна разговора на момчетата. Джънгкук се обърна и видя, че пред него стои Сехун.
"Ти си виновен, че тя е тук." продължи той и започна да напада Джънгкук, който стоеше мълчаливо и дори не се опитваше да се защити.
"Ако Т/И беше приела да ми стане отново приятелка, вместо да стои при теб сега щеше да е добре. Нищо от това нямаше да се е случило и тя нямаше да е в болница. ВИНАТА Е САМО ТВОЯ"
"Т-тя н-не е приела да се в-върне при теб" каза внезапно Куки.
"Не, избра теб и виж я сега. В болница, с кома от две седмици и опасност за живота. Поздравления Джънгкук, страхотно гадже си"
"Момчета...МОМЧЕТА....по дяволите спрете да се карате и вижте това" извика им Джимин и посочи прозореца на стаята ти. Ти лежеше на леглото и ясно се виждаше, че очите ти бавно започват да се отварят. При вида на това Джънгкук изтича при теб и хвана ръката ти.
"Т/И, хайде отвори очи. Заради мен, събуди се. Моля те" каза той като една от сълзите му падна на твоето лице. Ти помръдна плахо и отвори очите си, като в този момент бе прегърната внезапно от момчето пред теб.
"Т/И, ти се събуди. Добре ли си, как се чувстваш? Всичко наред ли е?" попита те Джънгкук, но отговора, който получи от теб не беше това,което очакваше на чуе
"Ъъм, кой си ти?"