𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

58

"Дете?"
"К-какво к-каза?" попита, мислейки, че си чула погрешно.
"Дете" отговори спокойно Кук и погледна дълбоко в очите ти. Ти усети как лицето ти почервенява.
"Сериозен ли си в момента?"
"Любов" започна той като хвана ръцете ти "Мислиш ли, че бих се шегувал за подобно нещо? Ти си най-специалният човек за мен, решен съм да прекарам живота си с теб. И какво по-хубаво от това, заедно да отгледаме един малък Куки и една малка Т/И?"
"Аз...не знам....мислиш ли, че ние...тоест двамата....дали сме готови за това?" в гласа ти се четеше огромно притеснение, което Джънгкук намери за очарователно. От устните му се изплъзна лек кикот.
"Естествено, любов. Всички трудности на които бяхме подложени, всички хора, които искаха да ни разделят....ние ги преодоляхме заедно Т/И! След цялото това време, виж ни сега...по-щастливи и влюбени от всякога. Тези неща ни показват, че сме готови да преминем и през това изпитание, най-трудното, но и най-красиво от всички!" прошепна уверено Куки като допря главата си до твоята.
"Ами ти? В момента трябва да се фокусираш върху кариерата си. Не бих искала да те спирам от това да следваш мечта-" преди да довършиш думите си, бе прекъсната от тих смях...
"Още ли не си го разбрала, любов?"
"К-какво?"
"Ти...ти си моята мечта. Събуждам се и в съзнанието ми излизаш ти, заспивам и в ума ми пак си ти! Обичта ми към теб е единственото, което има значение!" отговори Куки и в следващия момент сля устните си с твоите в нежна целувка, на която ти веднага отвърна. Двамата усетихте как света спира. Сега съществувахте само вие, никой друг не бе важен. Макар и опиянени от това преживяване, с Джънгкук плавно се отделихте един от друг, за да си поемете въздух. Ти все още беше задъхана, но все пак успя да проговориш....
"Готова съм"
"За кое по-точно" попита той учуден.
"Да мина през това предизвикателство с теб! Знам, че щом сме заедно всичко ще бъде наред" отвърна ти с усмивка, а Кук започна да те води към хотела ви. Вървяхте тихо в мрака докато Луната ви огряваше.
Дори не усети, когато двамата стигнахте хотелската ви стая. Джънгкук бавно отвори вратата и погледна към теб със 'Сигурна ли си за това' поглед. Ти просто кимна с малка усмивка и влезе вътре. Изведнъж гърба ти удари една от стените, а лицето на съпруга ти се доближи на милиметри от твоето. Дъхът му те галеше, докато очите му бавно паднаха върху твоите устни. Вие се потопихте в поредната дълбока целувка, която този път щеше да прерастне в нещо много по-голямо.