𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

37

~няколко месеца по-късно~
След всичките пречки, с Джънгкук най-накрая бяхте както преди. Връзката ви не можеше да е по-добре. През всяка свободна минута вие бяхте заедно и се радвахте на компанията на другия. Ти не бе виждала Марк от случката в мезонета, а Айрийн напусна след като Джънгкук не прие чувствата й.
В момента момчетата се подготвяха за един от най-важните концерти в живота им. Залата бе пълна, а ти им помагаше да се приготвят зад кулисите.
"Всичко ще е наред, нали? НАЛИ?"
"Ами ако си забравя думите, стъпките или как да дишам на сцената"
"Може да не ни харесат"
"Ще ги разочароваме"
"ВСИЧКИ МЛЪКНЕТЕ!" прекъсна ги ти "Ще се справите отлично. Работихте усилено и това ще бъде възнаградено от феновете ви. Имайте малко вярна на мениджъра си!"
"Благодаря, Т/И" казаха в един глас те, но ти забеляза, че някой липсва....Джънгкук не беше тук. Огледа се и го видя да седи в ъгъла до тон колоните.
"Куки, добре ли си? Защо си сам тук!? Скоро трябва да излезете"попита ти като се доближи до него
"А-аз....а-аз просто исках д-да остана сам за м-момент" обясни тихо той като погледна пода. Ти разбра какъв е проблема и се усмихна мило
"Те ще те харесат! Няма нужда да се притесняваш"
"Т-ти, как разбра, че с-се притеснявам?"
"Мислиш ли, че не те познавам? Знам, че те е страх"
"Не се страхувам, че те няма да ме харесат...."
"Ами?" учуди се ти
"Страх ме е, че ти няма да ме харесаш" сподели Кук и те погледна с тъжни и изплашени очи. Ти се наведе до него и го прегърна силно.
"Глупчо, аз винаги ще съм твоят Номер 1 фен. Дори да си най-неталантливият човек на света, пак ще си идеален за мен. Не го забравяй, НИКОГА!" С тези думи ти го накара да се усмихне. Надеждата грейна в очите му
"Наистина ли?"
"Разбира се...Сега отиди и направи своя мениджър, гадже и най-голям почитател горд. Върви, ЖИВО" изкомандва ти, а Куки кимна в знак на съгласие и излезе с другите на сцената.
Но това, което не знаеше бе, че за притеснението на Кук има по-дълбока причина. Той беше на път да направи нещо, за което ти не подозираше.
Момчетата започнаха изпълнението си и всички ги наблюдаваха с интерес. За теб бе истинска загадка как Джънгкук може да се превръща от срамежливо зайче в плайбой, който взима сърцата на фенките си.

След като песента им свърши момчетата дадоха правото на Кук да говори. Той взе микрофона и започна
"Искам да благодаря на всички вас, които дойдохте да ни гледате днес. Вие сте причината да продължаваме да правим музика. Чувстваме ви не като фенове, а като семейство. А в семейството не бива да се крият тайни....затова искам да ви споделя нещо. През последните години сърцето ми принадлежи на един човек...Тя ме кара да се усмихвам всеки ден и ме вдъхновява да правя себе си по-добър. Затова реших, че вече е време да я питам едно нещо...Т/И ще дойдеш ли на сцената при мен?..."