𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

52

Щом се събуди на сутринта на лицето ти изгря широка усмивка. До теб лежеше Джънгкук, който все още спеше дълбоко. Ръцете му бяха увити около талията ти, което правеше невъзможно да станеш от леглото. Единственото решение бе да го събудиш...
"Любов, вече е сутрин" прошепна му нежно. Той не каза нищо просто те придърпа по-близо до себе си.
"Сериозно, време е да ставаш"
"Още 5 минути, любов" помоли те Куки с все още затворени очи
"Хубаво, поне ме пусни, за да направя закуска" обеждаваше го ти като се опитваше да махнеш ръката му
"Не, закуската ще почака. В момента единственото, което искам е да си тук с мен. Моля те, Т/И" Кук най-накрая отвори очите си и те погледна мило. Ти въздъхна, защото знаеше, че няма как да му откажеш.
"Това Да ли означава?" попита Куки и се усмихна самодоволно
"Добре, хубаво няма да ходя никъде" пречупи се ти
"Знаех си, че не можеш да ми устоиш?"
"М-моля, аз....аз мога!!"отговори ти и усети как лицето ти почервенява.
"Оу, така ли? Нека проверим това" с тези думи Кук започна да се приближава към теб докато не спря лицето си на няколко милиметра от твоето. Устните ви почти се докосваха, а очите ви бяха заключени с тези на другия. Минаха се около пет минути и никой от вас не помръдваше. Изведнъж ти чу лек смях от страна на Куки, което те остави учудена...
"З-защо се с-смееш?"
"Ами, ти каза, че можеш да ми устоиш"отговори той и продължи да се смее
"Да..?"
"Тогава защо си още тук?" попита озадачено той
"М-моля, т-ти ме държиш и не ми позволяваш да стана от леглото" отвърна му ти раздразнено. Кук постави устните си до ухото ти и започна да говори...
"Т/И, от пет минути нищо не те спира да станеш. Единственото, което те държи още тук е голямата ти любов към мен" в този момент ти погледна надолу и видя, че ръката на Кук изобщо не е на талията ти. Това те накара да се изчервиш повече.
"А-аз....не знаех....мислех...таков-" преди да довършиш устните на Джънгкук вече бяха слети с твоите. Ти стоеше изненадана и можеше да усетиш как Кук се усмихва в целувката. След няколко секунди вие се отделихте и ти погледна в очите.
"Защо направи това?" попита го
"Защо направих кое?" каза Кук и стана от леглото, тръгвайки към вратата на стаята. Преди да излезе обаче отново се усмихна самодоволно и ти намигна.
~2 часа по-късно~
След като закусихте, Джънгкук ти съобщи, че има работа и излезе. Ти остана сама и затова реши да гледаш филм.
Тъкмо започнаха финалните надписи, когато вратата се отвори и на нея се показа Кук. Той дойде до теб и ти подаде някакъв плик.
"Какво е това?"
"Отвори го" послуша го и като разтвори плика видя....самолетни билети. Ти погледна въпросително към Кук.
"Аз и ти отиваме на меден месец"