𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

57

~Три дни по-късно~
Меденият ви месец вървеше прекрасно. Макар, че бяхте от скоро на острова, вие вече създадохте много незабравими спомени. Джънгкук постоянно подготвяше мили изненади с които да покаже колко специална си за него. Казваше ти, че те обича и не пропускаше момент в които да те прегърне или целуне.
Вече бе късно вечерта и вие просто стояхте заедно в хотелската стая. Наоколо цареше тишина и се чуваха само разбиващите се вълни в океана. Очите ти бавно започнаха да се затварят, когато чу...
"Любов" нежният глас на Джънгкук тихо прошепна в ухото ти"Би ли ми позволила да те изведа на среща?"
"Винаги" отговори му мило и отвори очите си
"Тогава, нека да тръгваме...Точно в този момент"
"С-сега..но любов, вече е доста късно. Не смяташ ли, че ще-"
"Не каза ли туко-що , че мога да те изведа на среща винаги когато поискам..." попита Куки и се усмихна самодоволно
"Д-да, но-"
"Никакво но, любов...Ти сама си го причини, хайде"извика ентусиазирано и хвана ръката ти. Двамата излязохте от хотела и се запътихте по мрачните улици на Джеджу. Вечерният бриз галеше косата на Кук, а лунната светлина огряваше бялата му кожа. Ти дори не забеляза, че си се втренчила в него, докато...
"Т/И, толкова ли съм красив?" думите му те разсеяха
"М-моля?"
"Не откъсваш поглед от мен в последните 10 минути" сподели той и започна да се смее
"Не е вярно....аз....не исках" опита се да се оправдаеш, но това породи още по-силен смях от страна на Куки
"Спокойно. Аз съм изцяло твой..можеш да ме гледаш винаги, когато поискаш" каза и ти намигна.
"Все едно...няма ли да ми разясниш къде ще се състои тази наша внезапна среща"
"Вече сме на мястото" щом чу това, ти се огледа и разбра, че с Джънгкук стоите на един плаж край океана. Изумителната гледка плени ума ти и остана безмълвна..."Харесва ли ти?"
"Аз...не знам какво да кажа. Това място е удивително!" отговори му като продължи да изучаваш брега с поглед. Изведнъж Кук хвана лицето ти и погледна дълбоко в очите ти
"Права си, удивително е...точно като теб"усети как лицето ти почервенява...
"Благодаря, че ме доведе тук. Не знам как да ти се отблагодаря" сподели ти, което накара Куки отново да се усмихне самодоволно.
"Мисля, че една целувка ще е добро начало" каза с дълбок глас и се приближи до теб. Преди да слее устните ви обаче, ти се освободи от хватката му и избяга..
"ПЪРВО ТРЯБВА ДА МЕ ХВАНЕШ, ЛЮБОВ" извика и продължи да тичаш наоколо. За жалост не се досети колко по-бърз е Джънгкук. Той веднага успя да те хвана и започна да те носи към океана..."Кук, свали ме долу!! Обещавам да те целуна, само ме пусни"
"Щом това искаш" съгласи се и те хвърли във водата...
"ДЖЪНГКУК!!" ядоса се, но в отговор получи само силен смях. Ти отправи заплашителен поглед към съпруга си и започна да ходиш към брега.
"Стига, Т/И! Знаеш, че не можеш да ми се сърдиш вечно" съобщи Куки и се опита да те прегърне. За щастие ти го отбъсна на време и той се озова във водата..."Приемам, че сме равни сега"
Двамата излязохте от океана и седнахте на златистия пясък. Вие просто мълчахте, любувайки се на красивата нощ. Ти гледаше как мрака на нощта обхваща всичко и не забеляза, че Джънгкук вече не е с теб. След като откри това, започна притеснено да го търсиш наоколо. Докато ходеше по плажа някой докосна рамото ти. Обърна се и видя една позната заешка усмивка..
"КЪДЕ БЕШЕ, ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО СЕ ПРИТЕСНИХ ДА ТЕБ" извика, а Кук се изкикоти и ти подаде два големи предмета"Какво е това"
"Летящи фенери, всеки ще напише една своя мечта на тях и ще ги пуснем в небето" съобщи той развълнувано и се зае със своя. Ти единствено стоеше и го наблюдаваше"Хей, какво има? Защо не го правиш?"
"Ти си моята мечта Джънгкук! Какво повече мога да искам след като имам теб"
"Дете?"