𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

56

"Къде беше досег....КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ТИ СЕ Е СЛУЧИЛО?"
Джънгкук влезе, игнорирайки въпроса ти и се запъти към спалнята ви. За жалост болката в крака му надделя и той се озова на пода. Ти изтича до него и го постави внимателно на леглото. Настанаха няколко минути мълчание, в които Кук стоеше с наведена глава, избягвайки очен контакт с теб. Изведнъж ти седна до него и...
"Ще ми разясниш ли какво ти се е случило?" попита го, но остана без отговор...
"Джънгкук, моля те!"
"Кажи нещо"
"Притеснявам се за теб, виж се...Целия си в кръв и едва можеш да ходиш! Говори с ме-"
"СБИХ СЕ, ЯСНО! ИЗГУБИХ КОНТРОЛ НАД ГНЕВА СИ И ТОВА СТАНА!" извика най-накрая Кук, но все още не смееше да вдигне главата си...
"Т-ти...какво?"
"Това, което чу. Срещнах се с непознатия тип от самолета и той продължи да говори отвратителни неща за теб. Последното, което помня е, че не се овладях на време....Знам, че не беше правилно и в момента дори ме е срам да те погледна в очите" каза вече със спокоен тон Куки и от бузата му се стече една сълза. Ти хвана лицето му и го насочи към твоето.
"Направил си това за мен?" попита го, а Кук просто кимна леко. В следващия момент ти го придърпа в обятията си. Той постави плахо глава на рамото ти и отвърна на прегръгдаката. Двамата стояхте така известно време докато внезапно...
"Благодаря" прошепна му
"К-какво?"
"Благодаря, че си се застъпил за мен...Макар и не по най-добрия начин, ти все пак си ме защитил." обясни му, а на лицето на Куки се появи заешка усмивка "Сега ми позволи да се погрижа за теб."
Ти стана от леглото и започна да търсиш необходимите лекарства за раните му. Щом ги намери, нежно започна да почистваш кръвта от тялото на Джънгкук. Бе останало само лицето му, затова се доближи възможно най-много до него. Взе лекарството и тъкмо се канеше да го нанесеш върху меката му кожа, когато той хвана ръката ти. Ти го погледна въпросително, но в отговор получи само една мистериозна усмивка.
"Кук, пусни ме...Все още не съм се погрижила за раните ти напълно"
"Но лекът за тях не е това лекарство, любов" каза той и ти намигна...
"К-какво имаш предвид?" попита го объркано
"Ела, нека ти покажа" с тези думи Куки се доближи до теб и сля устните в страстна и дълбока целувка, на която ти веднага отвърна. Той обви ръцете си около талията ти и те придърпа близо до него. След около минута двамата се отделихте един от друг. Джънгкук се усмихваше самодоволно, докато ти се опитваше да не се изчервиш.
"Благодаря, любов. Чувствам се много по-добре сега" каза той като те прегърна отново. Ти се заслуша в ударите на сърцето му, които звучаха като най-красивата песен.