𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

26

~няколко години по-късно~
Противно на очакванията ти, ученето в САЩ не бе чак талкова лошо. Марк винаги стоеше до теб и те развеселяваше в трудните моменти. Той стана най-близкият ти човек на това ново място.
След като вече беше завършила образованието си, ти започна работа като мениджър на музикални изпълнители. Повечето известни американски певци бяха твои клиенти. Живота ти изглеждаше перфектен-ти имаше слава, пари и на практика можеше да си позволиш всичко, което искаш...... Но истината бе друга. Всеки ден за теб се оказваше ново мъчение. Сутрин се събуждаше с мисълта за Джънгкук и вечер отново заспиваше с нея. Кук ти липсваше, наистина много ти липсваше!! Единственото нещо, което още те държеше жива бе подкрепата на Марк. Той те изправяше, когато паднеш и изтриваше сълзите ти, когато плачеш. На кратко, Марк олицетворяваше идеалният най-добър приятел. Макар сърцето ти да беше изпълнено с тъга, ти показваше на хората твоята идеална и щастлива личност.
От друга страна, през тези няколко години се случи и още нещо. БТС приеха офертата на Банг и се присъединиха към Биг Хит. Вече официално бяха група. Музиката им заливаше целия свят и те се превърнаха в едни от най-популярните тийн изпълнители. За момчетата това бе истинска сбъдната мечта. Компанията и феновете ги обграждаха с много обич и подкрепа......но един от тях не усещаше нищо повече от скръб в душата си. Джънгкук все още те помнеше. Въпреки всички тези години, той не сприраше да те обича. Дори напротив, с всеки изминал ден, в който бе далеч от теб, чувствата му се усилваха. Кук не губеше надежда, знаеше, че все някога пак ще те види (и от части имаше право). Но докато този ден дойде, на него не му оставаше нищо друго освен да чака. Често плачеше късно вечер, когато останали момчета спяха, за да не могат да видят тъгата му. Той не споделяше истинските си чувства, а винаги се представяше за пример на човешката радост. Но това бяха само лъжи, маски зад които криеше всичко. Единствения, който разкри това се оказа......Банг. Както в първия ден, когато срещна момчето, той можеше винаги да разбере какво не е наред. Пред него Джънгкук споделяше мъките си и не се срамуваше да плаче. Си-Хюк бе неговата упора, която му даваше сили да продължи напред. Той не го приемаше за мениджър, а за баща. Но един ден всичко се промени, когато Банг напусна.Кук беше шокиран.....чувстваше се безсилен, изоставен. Не искаше нов мениджър,защото знаеше, че няма да бъде същото. Вече няма да има кой да му вдъхва надежда и да разсейва мислите му за Т/И....