𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

10

След като чу силния трясък, Джънгкук се обърна и сърцето му спря при вида на окървавеното ти тяло, лежащо неподвижно на пътя.
"Т/И!!! Отговори ми! Т/И, моля те!" викаше той докато тичаше към теб. Когато те доближи видя, че си в безсъзнание. Взе те на ръце и започна да тича към болницата.
"Т/И, събуди се, моля те! Остани с мен." каза Джънгкук докато те носеше към болницата. Сълзи започнаха да падат от очите му, но тогава неочаквано ти леко отвори очите си.
"Дж-джънгкук....а-аз....с-съжалявам.....о-о-обичам те" каза ти заеквайки
"Не, Т/И аз съжалявам. Аз съм виновен, само аз. Не трябваше да ти викам, трябваше да те чуя. ТРЯБВАШЕ ПРОСТО ДА ТЕ ИЗСЛУШАМ. Обичам те Т/И, не мога да живея без теб. Дръж се, моля те, дръж се, любов" молеше те той, но когато погледна надолу към теб разбра, че пак си в безсъзнание. След 10 минути на тичане през силната буря, Кук най-накрая стигна болницата. Вкара те вътре и извика медицински екип. Когато те видя главния доктор те постави на носилка и те вкара в операционната.
"Съжалявам, но в момента не можете да влезете. Ще ви уведомим за състоянието на пациента, когато свършим" каза доктора като спираше Джънгкук да влезе при теб
"Докторе, не мога да я оставя. Вината е моя. Пуснете ме" каза с насълзени очи Кук
"В момента единственото, с което можете да й помогнете е да запазите самообладание и да ни оставите да си свършим работата" отвърна доктора и влезе в операционната като остави Джънгкук сам в коридора.
След няколко минути влезе и останалия персонал и операцията започна.
Минаваха се часове и Джънгкук още стоеше в коридора без никаква информация за теб.
"Вината е само моя. Тя е там заради мен. САМО ЗАРАДИ МЕН." каза той като удари с юмрук в стената.
"Младежо, моля ви успокойте се. Не забравяйте, че все пак сте в бол-" медицинската сестра не можа да довърши, защото Джънгкук вече беше изтичал при доктора, който тъкмо излизаше от операционната.
"Докторе, как е тя? Моля ви кажете ми, че е добре" попита разтревожено Куки
"Сблъсъкът е бил много силен. Пациента е загубил много кръв, поради което сега е кома. Често казано не знаем дали ще оцелее. Съжалявам" каза безнадеждно доктора
"Не, това не може да се случва. Не и с нея. Трябваше да съм аз, аз трябваше да съм на нейното място. " обвиняваше се плачейки Куки
"В момента живота и е в неините ръце. Ако се бори, ще успее да се събуди. На нас ни остава само на чакаме" каза доктора и напусна.
Джънгкук отиде до прозореца на стаята, в която те бяха преместили и започна да те гледа.
"Ти си силна Т/И. Ще успееш. Вярвам в теб"