𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

18

Ти плака цяла вечер и накрая заспа на пода, който бе мокър от сълзите ти. Сутринта изненадващо чу глас, който те събуди
"Т/И, Т/И!!! Събуди се миличка, на пода ли си спала? Хайде, ставай." каза майка ти. Ти леко отвори очи и видя как тя ти се усмихва топло. Бе подала ръката си, за да ти помогне, но ти я отблъсна.
"Не ме докосвай"
"Какво има, миличка? Нещо лошо ли съм направила" попита учудено майка ти
"Не се прави, че не знаеш" каза ти и се изправи пред нея
"Аз наистина не знам за какво говориш"отговори тя спокойно
"Не знаеш, НЕ ЗНАЕШ. Ами позволи ми да ти разясня тогава-записала си ме в университет без моето съгласие. Как изобщо ти хрумна такава глупост?!"изкрещя ти
"Успокой се, направих го заради теб. Това е нашата мечта, нали? Да станеш успяла бизнесдама като мен?"
"Нашата мечта ли? Нека ти кажа нещо мамо, това е ТВОЯТА МЕЧТА. Аз не съм искала да ставам като теб и никога няма да искам. Разбра ли" продължаваше да викаш ти
"Слушай, млада госпожице. Внимавай как ми говориш. Преди всичко аз съм твоя майка. Мисля, че знам по-добре от една тийнейджърка какво е правилно и какво не" ядоса се майка ти
"Тийнейджърка? Аз съм на 18 и мога да решавам сама какво да правя. Писна ми да обсебваш живота ми"
"Разговорът е приключен. ОТИВАШ В ТОЗИ УНИВЕРСИТЕТ И НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ СИ НА 18 ИЛИ НА 38. Отиваш и това е" извика ти тя
"Не можеш да ме накараш да отида. Оставам тук" след като каза това на лицето на майка ти се появи самодоволна усмивка
"Имаш две възможности тогава...да отидеш в този университет и да станеш мое копие или да останеш тук и"
"И?" Попита ти
"Да се омъжиш за сина на моя бизнес партньор. Така двете ни компании ще се обединят и ще спечелим много пари" обясни ти просто
"М-моля! Т-ти не можеш да ми го причиниш. А-аз имам приятел"
"Не ме интересуват твоите младежки хлътвания. В момента е важен бизнеса на семейството ти"отсече тя
"БИЗНЕСА? Нима бизнеса е по-важен от радостта на дъщеря ти?" попита ти с ярост в очите
"На този етап да. Ти си още дете и не знаеш какво наистина носи радост в живота"
"И кое е това нещо? Парите? Славата? Кое? Кажи ми!" отново викаше ти
"Всичко това. Сега спри да се противиш, защото моята дума е закон. Ясно? Отивай в стаята си. И когато решиш кое условие избираш ме уведоми" изкомандва тя
"Ъъъъ....МРАЗЯ ТЕ!!! ИСКАМ МИ СЕ ДА ИМАХ ДРУГА МАЙКА" Извика ти и отиде в стаята си.
Часовете се минаваха и ти не спираше да плачеш. Изведнъж на в ратата се почука
"Махай се. Не искам да говоря с теб 'мамо'!"
"Не е майка ти, аз съм-Юнги! Може ли да вляза, сестричке?"
"Юнги?...."