𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

14

Дните се минаваха и ти все по-малко говореше с БТС и Лиса. През повечето време беше със Сехун, който настояваше да ходиш с него навсякъде и да не доближаваш приятелите си.....и най-вече Джънгкук. Всички се притесняваха за теб и факта, че не можеха да те видят ги караше на страдат още повече. Най-накрая решиха, че трябва да направят нещо по-въпроса.......
~в училище~
Часовете тъкмо бяха свършили и ти се запъти към изхода със Сехун. Докато вървяхте изведнъж чухте някой да вика.
"Сехун, Сехун. Изчакай!" обърнахте се и разбрахте, че това е Джимин
"Какво искаш? Не виждаш ли, че в момента съм зает да се прибирам с гаджето си?" въпроса му бе последвам от самодоволна усмивка
"Учителят по философия каза, че трябва да останеш след часовете за някакъв проект. Времето тече, а знаеш колко мрази да чака, така че хайде. Да вървим!" настоя Джимин и задърпа Сехун към някаква стая.
"Слънце, чакай тук. Скоро ще се върна"изкомандва 'гаджето' ти.
Ти стоя мълчаливо докато наблюдаваше как двете момчета се отдалечават от теб. Веднага след като остана сама, усети някой да хваща ръката ти. Мистериозният човек те поведе извън училището преди да осъзнаеш какво става. Когато погледна към него видя, че това е........Джънгкук!?
"Какво по дяв-"
"Ще ти обясня какво става като стигнем" прекъсна те той
"Като стигнем...къде по-точно?" попита ти
"Ще отговоря на всичките ти въпроси скоро, обещавам. Сега просто се успокой" каза ти Куки
"Сехун ще ме търси" съобщи ти, но това отново не накара Кук да спре да те води на някъде.
След 10 дълги минути на ходене, вие най-накрая спряхте.
"За остатъка от пътя е нужно да си затвориш очите" каза Джънгкук леко развълнувано
"Как ли пък не? Нямам ти доверие"опорстваше ти
"Моля те, няма да стане нищо лошо . Хайде моля, моляяяя" викаше Куки с детски глас. Ти се усмихна леко.
"Добре, но само посмей да ми направиш нещо!" предупреди ти и си затвори очите. Джънгкук отново те поведе. Не бяхте изминали много път, когато чу....
"Можеш да си отвориш очите" каза нежно в ухото ти той и ти го послуша. Гледката, която се разкриваше в момента пред теб бе изумителна. Вие се намирахте в парка, но този път той изглеждаше различно. Цялото място бе покрито с листа от рози и наоколо бяха окачени снимки. Ти се доближи до тях и видя, че те бяха с теб и Джънгкук. Докато разглеждаше, ти усети как от очите ти започват да се стичат сълзи. В центъра на парка имаше бяло платно и прожекционен апарат
"А-ами това за к-какво е?" Попита ти като се опитваше да сдържиш емоциите си
"Изненада" отговори ти Куки и показа заешката си усмивка. Двамата седнахте започнахте да гледате. За твоя изненада това не беше филм, а нещо по-специално.....клипчета с теб и Куки. Изглеждахте толкова щастливи и безгрижни. След час прожекцията свърши. Ти не можеше да се сдържаш повече и започна да плачеш.
"Еее, спомняш ли си нещо?" попита притеснено Кук
~през това време в училище~
Джимин вкара 'гаджето'в една стая и заключи вратата.
"Защо съм тук и къде е учителя?" попита Сехун като видя, че е стои пред останалите от БТС. На лицата им бе измисана дяволска усмивка.
"Оу, приятелю. Учителя го няма. Тук сме само ние-твоят най-голям кошмар"отговори му Шуга като се доближи до него. В следващия момент го удари с юмрук в лицето и Сехун падна на земята. Останалите го заобиколиха и последваха примера на Юнги....