𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

44

"ДЖЪНГКУК?!"
"Т/И!?"
Извикахте едновременно вие.
"Кук, ти си добре!" Каза ти и го прегърна като започна тихо да плачеш на рамото му.
"Хей, спокойно Т/И. Не искам да виждам сълзи в очите ти! Всичко е наред, аз съм тук и никога няма да те изоставя. Обещавам!"прошепна той и те целуна по челото.
"Съжалявам"
"За какво, любов? Ти не си направила нищо" учуди се Джънгкук
"Ако не бях влязла в живота ти отново, сега нямаше да си в това състояние" обясни му с тъжен глас
"Повече не казвай това! Забранявам ти! Не си виновна и не трябва изобщо да съжаляваш. Та ти ме спаси,Т/И.."започна той
"К-какво?"
"Мислиш ли, че не знам за даряването на кръв? Хъ? Макар фобията, ти пак си се съгласила на подобно нещо. Защо? Трябва ли винаги да си толкова мила към другите и да пренебрегваш собственото си здраве! Ами ако ти се беше случило нещо, как щях да си го простя" просълзи се Куки и те прегърна още по-силно "Обичам те и не искам да те изгубя"
"И аз те обичам, Джънгкук. Но сега наистина трябва да си починеш. Претърпя сериозна операция." посъветва го ти и двамата се отправихте към стаята му. Щом влязохте вътре, бяхте посрещнати от ядосаните погледи на останалите от БТС
"Как можахте да излезете в такова състояние?"
"Беше опериран, идиот"
"По дяволите, припадна за 8 часа и накрая просто напусна стаята"
"Какво си мислехте?"
"Спокойно, вече сме тук. Няма нужда от излишни драми, а и Джънгкук се нуждае от тишина за възстановяването си" каза им ти
"ДА СЕ УСПОКОЯ! КАК ПО-ТОЧНО ЩЕ СТАНЕ ТОВА КАТО И ДВАМАТА СТЕ В БОЛНИЦА, ГЛУПАЦИ" викаше Шуга
"Добре, съжаляваме. Беше глупаво да излизаме! Няма да се повтори" извини се Кук
"Дано" каза Хоби и момчетата излязоха от стаята.
"Само да ти кажа, че си наказана, млада госпожичке. Без телефон 2 месеца" съобщи все така ядосано Юнги
"Аз съм пълнолетна, брато"
"....."
След като всички напуснаха, ти изгаси осветлението и запъти към един от столовете до стената
"Т/И? Къде отиваш?" попита Куки, който тъкмо се бе настанил на леглото
"Ами, със сигурност няма да те оставя тук сам, затова ще спя на този стол"
"Не, няма...ела насам. Ще спиш с мен" заповяда той
"Добре съм, на теб ти трябва повече място, за да можеш да си починеш. Леглото е изцяло твое" усмихна се мило
"Няма да позволя да спиш там. Ела!"
"Не, няма"
"Да"
"Не"
"Да"
"НЕ"
"Добре, добре. Както искаш, но може да ми подадеш шишето с вода. Не мога да го стигна" помоли той, а ти кимна в знак на съгласие. Доближи се до него и тъкмо, когато се канеше да му дадеш бутилката, Кук хвана ръката ти и те издърпа при него.
"ДЖЕОН ДЖЪНГКУК! КАКВО ОТ ИЗРАЗА 'ТРЯБВА ТИ ПОЧИВКА' НЕ РАЗБРА" каза раздразнено ти, но в замяна не получи отговор, а прегръдка. Куки се сгуши в теб и заспа. "Ъъх, хубаво. Но само за тази нощ"
~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Джънгкук!" извика ти като видя окървавеното тяло на съпруга си. Той беше неподвижен. Очите му, който досега гледаха в твоите постепенно се затвориха и дъхът му спря. Ти падна до него и започна да плачеш
"Защо ме остави, Куки! Върни се, събуди се! Моля те, не мога да живея без теб".....
~~~~~~~~~~~~~~~~~
"НЕ МЕ ОСТАВЯЙ" извика ти и се събуди от страшния кошмар
"Т/И, добре ли се? Това е само сън, всичко свърши. Никой няма да те остави" каза Куки и се усмихна сладко
"Беше ужасно...а-аз мислех си, че повече няма да те ви-" преди да успееш да довършиш, Джънгкук започна да пее нежно в ухото ти
"If only I had just one day
I want to peacefully fall asleep intoxicated with your sweet scent"
Това ти помогна и скоро отново заспа