𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

32

~Ретроспекция~
Джънгкук те чакаше в южния коридор вече няколко минути. Изведнъж се чуха стъпки и той се обърна с надеждата това да си ти. За съжаление се оказа друг.....
"Кукии, какво правиш тук сам!? Искаш ли компания?" попита Айрийн с мила усмивка
"А-аз, чакам един човек" обясни Кук
"И кого чакаш...някой свой приятел или коле-"
"Момиче, чакам момиче. Едно наистина много специално за мен" прекъсна я Джънгкук и започна да се оглежда за теб
"И коя е тя?"
"Т/И" отговори Кук и усмивка се изписа на лицето му
"Т/И? Ти сериозно ли харесваш тази глупачка?! Стига Куки, с какво тя е по-добра от мен? Аз съм по-красива, по-богата и на практика съм идеалната за теб" изкрещя гневно Айрийн
"Не смей да говориш така за нея!!! Тя не е виновна, че АЗ не изпитвам нищо към ТЕБ" отвърна Кук раздразнено.
"Може бе ще си промениш мнението след това?" каза Айрийн и го целуна по устните. Уви ръцете си около врата му и го придърпа към себе си. В същото време той се опитваше да я отблъсне без да я нарани. След няколко тежки моменти на съпротивление най-накрая беше свободен.
"ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ НАПРАВИ ТОВА" ядоса се Джънгкук
"Защото го исках, защото искам теб, Куки"
"Чуй ме много внимателно. Аз не те обичам и никога няма да започна. Т/И е единствената за мен. Откажи се и ме остави на спокойствие!" С тези думи Кук остави Айрийн сама и се запъти към офиса ти. Когато стигна с изненада откри, че не си вътре.
'Къде може да е отишла' зачуди се той
"Т/И ли търсиш, брато" попита някой зад гърба на Джънгкук. Той се обърна и видя, че това е Намджун
"Да...разбрахме се да излезем, когато свърши работа, но не я намирам."
"Преди малко я срещнах. Излизаше от сградата" обясни Намджун
"Как така? Защо си е тръгнала?" учуди се Кук
"Не знам, но явно имаше някакъв проблем. Т/И изглеждаше все едно е видяла призрак и очите й бяха пълни със сълзи." Като чу това Куки веднага разбра, че най-вероятно си видяла сцената в коридора...
"Знаеш ли къде живее?" Попита притеснено той
"Ъм да....искаш ли да ти дам адреса й?"
"Веднага"
Като научи адреса ти, Джънгкук тръгна натам.
Когато стигна в комплекса и се запъти по един от коридорите, изведнъж чу...
"ПОМОЩ, НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГ-"
'Стой....този глас ми е познат....Т/И!!!!' Осъзна Кук и започна да тича към вратата зад която се чуваха виковете. За жалост тя бе заключена. В страха си за теб, той не измисли нищо друго освен да я разбие....тогава пред очите му се откри гледка, която породи огромна ярост в сърцето му. Някакъв непознат за него човек те държеше и целуваше против волята ти. Кук го хвана и с едно движение го повали на земята....