𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

31

При вида на това ти се разплака и започна да тичаш към изхода на сградата. Преди да излезеш обаче се блъсна в някого и падна на пода
"Хей, добре ли си, Т/И? Удари ли се?" попита те мистериозният човек. Когато погледна нагоре към него, видя, че това е Намджун.
"Ъм да, добре съм. Просто бързам" отговори ти и се изправи
"Сигурна ли си, че си добре? Ама ти плачеш ли?" Притесни се той
"Нищо ми няма, сега ако ме извиниш трябва да тръгвам"
"Т/И, почакай" извика Намджун, но ти вече беше избягала. Качи се в колата си и се прибра възможно най-скоро вкъщи. Там те посрещна Марк
"Хей, идиотче. Как мина деня-" той спря като видя в какво състояние си "Т/И, какво е станало?"
"Н-нищо" каза ти и избърса сълзите си
"Не е нищо, сега ела и ми разкажи какво не е наред" нареди ти той и двамата седнахте на дивана в хола. Марк те прегърна, а ти не успя да направиш нищо друго освен да плачеш.
"Спокойно Т/И, всичко я наред. Тук съм. Знаеш, че можеш да ми кажеш" с тези думи той ти вдъхна сигурност и ти започна да му разказваш.
".....не мога да повярвам, че е способен на такова нещо. Та аз го обича-" преди да довършиш Марк те прекъсна с целувка, от която ти много скоро се отдели.
"Защо по дяволите направи това?" Попита го ядосано като стана от дивана
"Стига, Т/И. Аз съм много по-добър от Джънгкук. Наистина ли не виждаш, че с теб сме идеалната двойка" каза Марк и започна да се приближява до теб, на което ти отвърна с отдалечаване назад.
"К-какво имаш п-предвид?" притеснено го попита
"Не се прави, че не знаеш какво изпитвам към теб. Дадох ти време, разбиране и рамо на което да плачеш, а единственото, което исках в замяна е да ме обичаш както аз те обичам." ти продължаваше да се отдалечаваш, докато изведнъж усети стената зад гърба си. Нямаше на къде да отидеш.
"Явно си в задънена улица, Т/И" изтъкна Марк със самодоволна усмивка
"О-остави ме"
"Хмм, не" отвърна той и постави ръката си върху талията ти
"Казах да ме оставиш" извика ти и започна да го блъскаш, докато накрая момчето не улови двете ти ръце и ги постави над главата ти
"МАРК, МАХНИ СЕ ОТ МЕН" извика му
"Спри да викаш, Т/И. Няма кой да те чуе." съобщи той с все същата самодоволна усмивка
"ПОМОЩ, НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГ-" Марк пак те прекъсна с целувка, но този път ти нямаше как да избягаш. Тялото ти бе притиснато между това на момчето и стената. Знаейки накъде отиват нещата, ти затвори очите си. Марк прекрати целувката и придвижи устните си към врата ти. В следващия момент се чу силен трясък, а след това усети, че се освобождаваш от момчето. Плахо отвори очи, за да видиш какво става......Марк беше на пода, а Джънгкук го удряше с безгранична ярост.