𝚈𝚘𝚞𝚛 𝚋𝚘𝚢

12

"Ъъм, кой си ти?"
"К-какво имаш предвид Т/И? Аз съм-Джънгкук! Н-не ме ли п-помниш" попита разтреперан Кук като прекъсна прегръдката.
"Ами сега като го каза,май си ми познат. Не сме ли в един и същи клас?" попита ти. В този момент в стаята влязоха останалите от БТС и............Сехун
"Т/И, ти си будна"
"Добре ли си?"
"Имаш ли нужда от нещо"
"Боли ли те?"
Питаха един след друг момчетата, без да ти оставят време да отговориш на нито един въпрос. Единствените, които мълчаха бяха Джънгкук и Сехун
"Хора, хора....поне ми дайте възможност да отговоря..." помоли ги ти и започна са смееш
"Т/И, ти си добре!!" каза Сехун и се запъти към теб
"Не я доближавай" заповяда Кук "Само да си направил още една крачка към нея и ще съжаляваш"
"Ъм защо да не ме доближава? Все пак ми е гадже и нищо не го спира да седи близо до мен" вметна ти като хвана ръката на Сехун и го доближи до себе си
"К-какво? Т-той не ти е гадже, Т/И. Аз съм" каза Джънгкук като в гласа му ясно личеше неразбиране и тъга.
"За какво изобщо говориш Джънгкук. Аз дори не те познавам добре. А със Сехун излизаме вече от няколко години" отвърна му студено ти. В стаята настана мълчание и единственото, което се открояваше беше самодоволната усмивка на Сехун. В този миг влезе доктора.
"Оу Т/И, ти си будна. Как се чувстваш?"
"Ами мисля, че съм добре. Просто искам да си почина малко" отговори ти
"Добре, ще те оставя да се възстановяваш. Джънгкук може ли да поговорим за няколко минути?" каза доктора и поведе Джънгкук със себе си в неговия офис
"За какво искахте да говорим, докторе. И защо Т/И не си спомня нищо свързано с мен? К-какво става" попита още по-притеснето от преди Джънгкук
"Ами точно за това исках да говорим, Джънгкук. Оказа се, че след сблъсъка с автомобила мозъка на Т/И е бил засегнат. Това е довело до частичта амнезия. Част от спомените й са били изтрити. Най-просто казано, тя помни нещата от преди две години и мисли, че още живее в онова време." обясни доктора
'Това значи, че тя не помни, че е скъсала със Сехун!!! И че излиза с мен!!' помисли си Джънгкук
"Но спомените и ще се върнат, нали? Има някакъв начин. Все пак това са само две години, а не целия й живот!" попита момчето, търсещо надежда в предстоящия отговор на лекаря
"Този вид амнезия е по-специфичен. Мозъка й все още пази спомените някъде дълбоко в съзнанието й, но ако скоро не я подтикнете да си ги спомни, ще се изгубят завинаги"обясни той
"Колко време имам, за да я накарам да си ме спомни....така де....да си спомни тези 2 години" попита обнадеждено момчето
"1 месец..."