Тя и той не бива да са заедно. Не им е позволено да са заедно, но какво ще стане ако те не послушат хората?
Дали ще има щастлив край тяхната история? А дали въобще ще е така както те искат?
Започната на: 11.06.2019 г.
Завършена на: 18.11.2019 г.
Субуди ме алармата на телефона. Лениво станах и се отправих към банята за да се оправя. След като си измих зъбите излязох от банята и се облякох с черна тениска до пъпа и дънките ми с висока талия.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сложих си и любимия слидчар, който братовчет ми подари. Ние с него бяхме като брад и сестра, винаги му зимах дрехите. Не се срамувах, че нося мъжки слидчер, пък и много харесвах аромата който беше пропит в него. Когато се оправих видях, че е 4:40. При което бързо истичах в кухнята да закуся.
Пропуска ме малко време.
Кагато слязох от колата на братовчед ми, веднага успях да видя момичетата пред входа на летището. Отидох при тях и се прегърнахме. Имах ме 10 минути до излитането затова набързо се сбогуваха с родителите си, и се качихме в самолета. На ред имаше по три седалки. Аз, Нади(Надежда) и Мария седнах ме заедно, а Еми(Емилия) и Юна седяха пред нас. Неусетно съм заспала в самолета. Преди да кацнем усетих нечия рака да ме побутва леко. Това беше Нади.
Нади-Хей, Дени. Събоди се, след малко кацаме.
Аз- Добре, благодаря че ме събуди.
Нади- За нищо.
Ние слязох ме от самолета и се запътихме към изхода. Там имаше много хора с табели. Огледахме се и забелязахме табелка на която пишеше името на групата ни. Там имаше една жена на средна възраст и двама мъже в черно. Тя ни забеляза и дойде при нас.
Жената- Зрдавей те. Прият но ми е да се запознаем. Аз съм Джису. - тя говореше на български което ме смая. Като гледам и приятелките ми гледаха по същя начин. В следващия момент Нади проговори на корейски.
Нади- На нас също ни е приятно да се запознаем. И ние говорим корейски, не е нужно да говорите на български. - каза с усмивка, а ние последвахме примера й.
