Secret Love

44

~*ГТНДени*~

Въздъхнах и го погледнак с наколнена глава.

Аз- Какво да те правя.

Той се усмихна и ме придърпа към него като слепи устните ни. След хубавата целувка той не ме пусна от прегрътката а продъжи да ме държи.

Аз- Хайде, глупи. Пусниме да звънна на Боги, че ще излизам и да управя Митко.

Той- Защо ще му звъниш?

Аз-Ще ти обясня след малко. Ела да управим Митко и да тръгваме.

Утидохме в стаята на Митко и го заварихме да гледа детски на телевизора. След двайсет минути най-накрая го управихме. Юнги и Митко утидоха в хола, докато аз се управя. Сложих си черен клин и една широка тениска. Взех си малката раничка и в нея си ложих някои неща. Взех телефона си и звъннах на Боги. Казах му че ще утида при момичетата с Митко и вечерта ще ме докарат. Разбира се той повярва. Утидох в хола и видях как двете ми момчета са легнали на дивана и пак гледат детски. Подхилнах се и утидох до тях.

Аз- Нали не харесваше детските?

Той ме погледналеко убъркано след което каза.

Юнги- Кога съм го казвал?! Хайде да тръгваме, защото имам изненада.

Митко- Каква изненада?

Юнги- Голяма изненада.

Каза той и го взе на ръце. Тримата тръгнахме на долу. Излязохме от блока и се качихме в колата. Аз седнах удзат с Митко и ни сложих коланите.

Юнги-Готови ли сте за тръгване?

Попита той като отново се усмихваше от все сърце.
През целия път се смяхме. Най-накрая призтигнахме пред една река. Беле толкова красиво. Разхождахме се доста дълго време, но Митко бъквално заспа на земята, затова решихме да се върнем при колата. Юнги нисеше Митко на ръце, а малкото зверце се беше толкова сгушило в него, че не знам как не го е удошил. Стигнахме колата и оставихме Митко да спи на задните седелки. Юнги от някъде извади одеяло и го зави. А аз седнах на поляната с скали и се загледах в синьото небе. Юнги седна до мен и ме придърпа в топлата си прегрътка. Челина ме по главата и ме притисна още към себе си.

Аз- От отдавана не сме излизали. Липсваше ми.

Юнги- И на мен също. Но сега искам да ти кажа нещо много важно което се случва.

Аз- Същност и аз имам да ти казвам нещо важно, което може да промени коренно нещета.

Юнги- Какво е станало изглеждаш притеснена?

Аз сведох глава и вплетох пръсти в косата си. Въздъхнах тежко и започнах да говоря.

Аз- Вчера дойде писмо от съда. Божидара е подала молба за попечителство на мен и Митко. Делото ще е след две седмици. И просто не искам да си помислям какво ще стане, ако тя спечели делото.

Юнги- Как така?!...- попита той и се изправи, както и аз след него. - Обещавам ти, че тя няма да спечели това дело. Никой няма да те отнеме от мен. Обещавах ти го още в начало и мисля да спазя обещанието си към теб. Обичам те страшно много и няма да позволя на никой да те отнеме от мен по какъвто и да е начин. Икам да сме завинаги заедно. Обикнах те още от мига в който те видях. И със всеки ден чуствата ми стават все по-силни. Ти си нещото кето ме прави най-щастливия човек на този свят. И не ме интересува, че връзката ни не е разрешена. Готов съм да чакам. Ще чакам момента в който ще мога да призная на целия всвят, че най-милото, добродушно и красиво момиче на земята е мое. Затова днес те доведох тук. Иках да ти задам един въпрос. Дени, обичам те безкрайно много и не ме ин ересува на колко си години и дали хората ще го приемат или не. Прсто икам да съм всяка възможна минута с теб и да ти дам цялата ми любов. Ще ме нправиш ли най-щастливия човек в вселената? Ще ше омъжиш ли за мен?

Той вече беле клекнал пред мен и държеше една малка черна кутийка. Усещах парещите сълзи по лицето ми клекнах пред него и просто слепих устните си с неговите. Устните му бяха толко меки и топли. Толкова много убичах да ги усещам. Целувката беше токова нежна, но и в същото време страстна и огнена.